Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Всяка година Дейвис публикувал находките си в поредица луксозни книги. В края на всяка книга имало каталог на откритите предмети, написан от професионален египтолог.

Някои от тези книги били с илюстрации на Хауард Картър, който по това време бил безработен и благодарен за възложената му работа. В предговора Дейвис давал своето мнение, без да е притеснен от фактите или съветите на археолозите. Дейвис заключил: „Боя се, че Долината на царете вече е разучена.“ 7Скоро той щял да се откаже от концесията си за разкопки в Долината на царете, отваряйки вратата на Картър.

През периода, когато Дейвис работел в Долината на царете, Джордж Едуард Станхоуп Молиникс Хърбърт, Пети граф на Карнавън, започнал своя собствена серия разкопки непосредствено до Долината на царете. Страстта на богатия аристократ и колекционер Карнавън била да отглежда състезателни коне и да се състезава с автомобили и той спечелил злощастното отличие да бъде герой на първата почти фатална автомобилна катастрофа през 1903 година. Посъветвали го да пътува до Египет, за да се възстанови от нараняванията си, но междувременно искреният му интерес към археологията се разпалил и той подобно на Дейвис сметнал, че може да се наслади на развлечението да прави разкопки. След катастрофата той бил болнав и с увредени бели дробове, така че съвсем не можел да участва активно в разкопките, но пък му се искало да вземе някакво участие. Един от художниците, участвали в разкопките, споменава за истинската любов на Карнавън към египтологията:

Нездравият цвят на кожата му се подсилваше от факта, че лицето му беше надупчено от шарка. Но когато говореше по въпроси на египтологията, бледите му мътни очи светваха от ентусиазъм 8.

Когато Карнавън подал при Масперо молба за разрешително да прави разкопки, последният видял възможност да подпомогне обеднелия Картър. Предложил на Карнавън да наеме Картър. През 1907 година той и Картър станали партньори - Карнавън щял да финансира серия разкопки, а Картър щял да ръководи работата.

Те били странна двойка. Лорд Карнавън бил израснал в неимоверно богатство, притежавал голям личен чар и владеел всички социални умения. Той бил доста самоуверен човек и както било модно сред богатите, се увличал по окултното. Организирал забави, на които медиуми се взирали в кристални топки, правели сеанси и въобще истински се забавлявал.

Картър, от друга страна, произлизал от упорито работещо семейство от средната класа и развил обективен светоглед и разбирания за живота, според които нещата били или черни или бели, или грешни или правилни. Той бил честен трудолюбив човек с ограничени умения за социално общуване и малко личен чар, ерген и до голяма степен самотник. Двамата били безподобен екип, но между тях се породило трайно приятелство. Взаимоотношенията им завинаги си останали като между господар и слуга, но истински държали един на друг и се защитавали взаимно.

В годината, когато Картър и Карнавън започнали партньорството си, екипът Дейвис-Ейртън открил още една гробница с царски ковчег и мумия. Преди още да се бил уталожил праха от разкопаването, Дейвис щял да обяви, че мумията била на царица Тейе, бабата на Тутанкамон. Артър Уейгъл, новият главен инспектор за антиките в Лукcop, обявил, че това бил Ехнатон, а Жорж Дарси, френският египтолог, който работел в египетския музей, провъзгласил мумията за Тутанкамон. В края на краищата се оказало, че всички те грешат - била намерена мумията на Семенкаре, брата на Тутанкамон.

Гробница 55

От всички открити царски мумии tази, която била намерена в Гробница 55 в Долината на царете, предизвикала най-големи спорове. Разположена в близост до гробницата на Рамзес IX, тя приела новия номер 55 и станала известна като ЦД55 (Царска долина 55). Когато Дейвис и Ейртън разчистили боклуците, се появила стълба, изсечена в стената. Като разчистили и нея, се открила врата към други стъпала, слизащи надолу в гробницата, в дъното на която се издигала суха стена от големи варовикови отломъци. Това не била традиционната гробнична архитектура; очевидно стената представлявала повторно запечатване на гробница, която е била отворена в древните времена. Когато премахнали блокиращата стена, се разкрил спускащ се надолу коридор, запълнен почти до тавана със скални отломъци, за да попречи на крадците на гробници.

Точно под тавана обаче имало празно пространство, поради което предположили, че опитът е бил неуспешен и гробницата все пак е била ограбена.