Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Най-сетне направих чудно откритие в Долината - прекрасна гробница с непокътнати печати. Покрих я отново до твоето пристигане. Поздравления.

Картър чакал около месец приятеля си, който пристигнал в Египет в последната седмица на ноември. Най-накрая била извършена подготовката по отварянето на гробницата. Стълбите отново били разчистени и този път картушът на Тутанкамон се открил в долната част на запечатаната врата. Когато отворили вратата обаче, копачите видели тясна пътека между камъните от стари времена, почти със сигурност оставена от древни крадци. В гробницата било влизано.

Цял ден бил посветен на разчистването на десетметровия коридор, който водел надолу. По варовиковите отломъци били разпилени алабастрови и глинени съдове, както и инструменти на работници. Най-накрая стигнали до втора запечатана врата. Този път имало очевидни доказателства, че вратата е била разбивана и запечатана отново.

Картър направил пролука в горния ляв ъгъл на вратата, за да вмъкне вътре свещ и да провери въздуха. Първоначално пламъкът потреперил, избягвайки горещия въздух, а после Картър видял „прекрасни неща“.

Стаята, в която надникнали Картър и Карнавън, била пълна с вещи, които щели да бъдат необходими на Тутанкамон в отвъдния свят. Каляски, статуи, игрални дъски, ленени тъкани, бижута, легла, възглавници, столове, дори трон, всичките струпани едно върху друго. Древните крадци очевидно са били хванати на местопрестъплението или пък са били прогонени скоро след като са открили гробницата, защото малко от вещите били повредени. Гробницата буквално била недокосната.

Най-накрая изглеждало, че подробностите от живота на незнайния фараон Тутанкамон ще бъдат разкрити. Когато Картър правел откритието си, съществували два известни източника за справки по египетската история, и двата написани от американския колега на Питри, Джеймс Хенри Брестид. Брестид бил фармацевт по образование, но скоро осъзнал, че египтологията го интересува повече от раздаването на лекарствени средства, така че отишъл в Германия да изучава йероглифите. Европейците били далеч по-напред от Америка в организирането на официални курсове по египтология, така че Брестид учил заедно с Адолф Ерман, гениален филолог, и бил първият американец, на когото била дадена докторска титла по египтология. Питри правел разкопки, а Брестид бил филолог - всеки се интересувал да попълни картината на египетската история, но предприели съвършено различни подходи. Питри искал да открие нов материал, а Брестид искал да го преведе.

В началото на века Брестид започнал сам невероятна кампания с цел да запише всички исторически надписи в Египет. В продължение на 11 години той бродил нагоре-надолу по Нил, превеждайки надписите по стените на храмовете и гробниците, често с риск за здравето си. Ето какво е записал в дневника си на 14 ноември 1906 година:

Започвахме да работим в 6:00 ч. сутринта и спирахме на залез слънце, тоест ни оставаше дълго време за работа. Вчерашния ден прекарах на една стълба в копиране на надписи от една блестяща стена, върху която слънцето напичаше с всичка сила, и тази сутрин се събудих с едно затворено подуто око. Намирам, че работата по осветени от слънцето стени, дори с тъмни очила, е невъзможна. 10

След това изтощително изследване Брестид публикувал пет тома „Древни записи от Египет“. 11Бил намерил само един паметник от управлението на Тутанкамон - гробницата на Хюи, наместник на Тутанкамон в Нубия. По-късно, когато Брестид написал своята „История на Египет“ от 600 страници, 12той посветил на Тутанкамон по-малко от страница. Просто нямало какво повече да се каже. Картър се надявал да попълни историята.

Разкопаването на гробницата на Тутанкамон напредвало, но информацията, която египтолозите чакали, не се появила. Намерени били фантастични предмети, но никъде не се споменавало кои са родителите на този цар, нито пък се разкривали подробности или следи за това какво е станало по време на краткотрайното му владичество. Имало един вълнуващ мимолетен миг, когато открили кутия с „папируси“ в преддверието към погребалната стая, но когато ги прегледали по-внимателно, разбрали, че това са топове ленено платно, които били пожълтели от вековете. Тутанкамон се изплъзвал на своите откриватели.

Картър и Карнавън, очаровани от откритието си, реагирали по различен начин. Колекционерът Карнавън бил прехласнат от красотата на предметите. Картър с художни- ческото си обучение можел, разбира се, да оцени красотата им, но като археолог се интересувал предимно от това да разкрие скритата история на Тутанкамон. В това останал разочарован.