Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

В една от онези гробници имаше много привлекателна дървена статуетка на момиче, която изглеждаше напълно здрава. Стоеше си съвсем сама и след като направих общи снимки на цялата стая, насочих апарата към нея. Възнамерявах да я снимам в продължение на две минути, но след като бях снимал една минута, фигурата изведнъж се разпадна и от нея остана само купчинка прах. Веднага изключих светлината, сложих капачето на обектива на апарата и отидох да проявявам лентата. За щастие негативът се оказа много хубав и въпреки че статуетката вече не съществуваше, ние притежавахме пълното ѝ описание. Това е само една от много подобни случки. 19

Метрополитенскияг музей официално нямал връзка с разкопките на Картър-Карнавън, но имал свой екип, който осъществявал разкопки в близост до Долината по времето, когато било направено откритието. Осъзнавайки колко много безценни предмети има там, те предоставили екипа си на разположение на Картър. Дори в Египет никога преди не било откривано нищо с мащабите на Тутанкамоновите съкровища - цялото археологическо общество оказвало подкрепа и съдействие.

Понякога предметите били толкова крехки, че трябвало да ги консервират още в гробницата, преди да могат да ги преместят. Парчетата от дърво трябвало да се укрепяват и да се връзват, но дрехите на Тутанкамон се оказали най-големият проблем. Често ленените тъкани се разпадали и при най-лек допир, така че мотивите с хиляди мъниста и златни пайети трябвало първо да бъдат снимани, за да може, в случай че дрехата се разпадне на прах, украсите по-късно да бъдат пришити към нов плат. Артър Мейс, консерватор в Метрополитенския музей, изчислил, че само по една дреха имало близо 50 000 мъниста. Той залял с восък много от по-малките облекла, за да може мънистените произведения да останат непокътнати при преместването им. На Мейс му били необходими три седмици упорита работа, докато премести облеклата. Докато Мейс и Бъртън работели за разчистването на преддверието, имало моменти, в които си мислели за момчето цар, което, надявали се, лежало в съседната стая. Мейс дори се питал как ли е умрял:

Имаме основания да смятаме, че е бил момче, когато е починал, и че наследникът му Ейе е подкрепил кандидатурата мy за трона и е служил като негов съветник през време на краткото му владичество. Още повече, че именно Ейе е уредил погребалните церемонии, а може да е уредил и смъртта му, ако се отчете фактът, че бил назрял моментът някой да поеме държавното управление, 20

Аз не знам някой египтолог въобще да е коментирал това предположение и все пак, както ще видим, Мейс не бил далеч от целта.

На 16 февруари 1923 година преддверието най-после било изпразнено. Когато Картър разбил стената и влязъл в погребалната камера, пред очите му се изправило нещо, което изглеждало като стена от злато. В действителност гледал позлатеното светилище, което обгръщало тялото на Тутанкамон. То било с размери 5,70 на 3,70 метра и почти изпълвало цялата погребална камера - на Картър му било трудно да се придвижва в тясното пространство между светилището и стените. Вратите на светилището били затворени, така че Картър не знаел, че вътре имало още светилища едно в друго и всичките обгръщали саркофага на Тутанкамон. Всяко светилище трябвало да бъде разглобявано и изнасяно от погребалната камера, преди да може да се изучи следващото - трудна задача предвид на ограниченото място. За древните работници работата била много по-лесна, защото те трябвало да сглобяват светилищата от пресен и здрав дървен материал.

Картър трябвало да се справя със сухо и крехко дърво.

Все още личали указанията за сглобяването на светилищата, изписани с черно и бяло мастило от дърворезбарите. На предната плоскост бил написан йероглифът , който означава „преден“, а на задната - йероглифът , който означава „заден“. Тези йероглифи съвпадали с онези от по-външните светилища, подредени едно в друго. Инструкциите били работниците да сглобят светилищата така, че вратите да се отварят на запад, за да може царят да излезе в задгробния свят, но по някакъв начин се получило обратното. Тутанкамон влязъл в нашия свят, а не в отвъдния.

Когато разглобили и преместили светилищата, най- после се открил саркофагът. Той бил издялан от цял блок жълт кварцит и на всеки от ъглите му била изобразена по една красива богиня с криле, протегнала ръце, за да защитава Тутанкамон. Капакът бил от розов гранит, боядисан така, че да изглежда като жълтия кварцит на основата - предшественик на фалшивия мрамор. При подготвянето на погребението на Тутанкамон в бързината вероятно се е случило нещо, което е причинило счупването на оригиналния капак, така че са го заместили с капак от розов гранит. Обаче каменоделецът отново имал проблем - получила се пукнатина, която трябвало да бъде заличена с мазилка и боя.