Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Заинтригуван от казаното, Карнавън се върнал за още един сеанс преди заминаването си. Този път Велма погледнала по-надълбоко в кристалната си топка. Карнавън също надникнал в сферата, но тя била мъглива и той видял само някакъв храм. Вещата Велма видяла много повече. Първо, тя видяла древно египетско погребение, при което възрастен служител полагал златна маска на млад човек в ковчег. После видението се променило и тя видяла група мъже, водени от Карнавън, които работят в Долината на царете. От гробницата се излъчвали загадъчни проблясъци. После старият служител се появил, заобиколен от хора, които крещели, че искат наказание за онези, които оскверняват гробницата. Последното видение за Велма било как Карнавън стои сам сред буря от окултни проблясъци.

Велма предупредила Карнавън да не се връща в гробницата, да намери някакво извинение за обществото и да прекрати разкопките. Но Карнавън чувствал, че трябва да отиде и ѝ казал:

- Предизвикателство към психичните сили на вековете, Велма! Какво предизвикателство само!

Скоро след тяхната среща той починал. Велма, разбира се, написала историята след смъртта на Карнавън - история, която дала вечен живот на „Проклятието на Тутанкамон“. 24

Сега Картър трябвало сам да се справи с всички перипетии - работа, за която бил много неподходящ. Карнавън бил човекът, притежаващ социални умения, необходими за справяне с хората; той имал личен чар, който карал всички да се чувстват добре в негово присъствие. Картър, въпреки че бил чудесен египтолог, не можел да осъществява социални контакти, имал буен кавгаджийски нрав и бил напълно лишен от дипломатически качества. Той продължил работата в гробницата след смъртта на приятеля и благодетеля си, но оттам нататък нещата не вървели добре. Почти от деня, в който била открита гробницата, отношенията на Картър и Карнавън със Службата за египетски антики се влошили. Един от източниците на конфликт бил начинът, по който се оповестяват новините. За да избегне стотиците репортери, които търсели информация за гробницата, Карнавън продал изключителните права на лондонския „Таймс“. Така заетите с разкопките работници щели да отговарят на въпросите на само един журналист. Това означавало също така обаче, че египетските репортери не могат да интервюират Картър или Карнавън. Египтяните гледали на този факт като на най-лошия вид английски колониализъм и напрежението растяло, колкото повече напредвала работата по гробницата.

Капакът на саркофага бил вдигнат на 12 февруари 1924 година. На следващия ден Картър поканил съпругите на всичките си колеги да присъстват на отварянето на вътрешния ковчег, но не била поканена нито една съпруга на египетски служител. Логично Службата за египетски антики не позволила никоя от европейските съпруги да присъства.

Посланието за Картър било очевидно: „Това е наша гробница, а не ваша!“

Те били прави. Картър бил добър човек, но стресът от отговорността за най-голямото археологическо съкровище на света вече започвал да му влияе. Държал се така, сякаш гробницата е негова собственост. Разказвали се истории как древни предмети били занасяни обратно на мястото на разкопките, за да бъдат използвани като преспапие.

Непрекъснато му вадели душата да покаже гробницата на този или онзи важен посетител, но той неизменно отказвал, дори когато молбите били отправяни от Службата за египетски антики, която според него нямала право да го безпокои, докато работи, а той винаги работел. Голямата желязна врата, която Картър поставил на входа на гробницата, станала символ на „английския колониализъм“. Така че когато египтяните пожелали и техните съпруги да присъстват, Картър им се сопнал.

Картър поставил обявление в хотел „Зимен дворец“ в Луксор, в което заявявал, че той и колегите му няма да работят, ако им се налагат ограничения, и че затваря гробницата.

Египтяните отвърнали по подобаващ начин, като изпратили полицията да забрани на Картър да припари до гробницата. Картър не можел да направи почти нищо срещу това, така че капакът на саркофага не бил окончателно отместен и останал да виси във въздуха, а самият той заминал на обиколка в Америка да изнася лекции.

Египетското правителство разбирало, че Картър е единственият човек, който можел да приключи тази работа, затова било постигнато споразумение, което го върнало на мястото му. Но едва през ноември 1925 година бил отместен капакът на първия ковчег. Отварянето на трите поставени един в друг ковчези се оказало деликатна задача, с която се занимавали почти през целия сезон на 1925-1926 година. Капакът на първия ковчег имал четири сребърни дръжки, по две от двете страни, които се оказали достатъчно здрави, и той бил повдигнат. Показал се вторият, също толкова красив двуметров ковчег, увит в свой саван. Този ковчег вече дал на Картър първото подозрение, че мумията може да не е в много добро състояние. Той също имал венец от цветя.