Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Краката и ръцете били откачени от ставите им, за да може Дери да види горните и долните краища на дългите кости. Това му позволило да изчисли възрастта на Тутанкамон по време на смъртта. При младите хора краищата на дългите кости - енифизите, са свързани хлабаво с хрущяла и се вкостяват на определена възраст. Знае се средната възраст, в която епифизата се сраства с костта и степента на това срастване е надежден критерий за установяване на възрастта. В случая с Тутанкамон капачката на коляното лесно можела да се повдигне и да се види долния край на бедрената кост - най-дългата кост в крака. Епифизата била отделена от бедрената кост и подвижна. Тутанкамон наистина бил момче. Дери пише:

Тази част се свързва с главната кост на двайсетгодишна възраст. В горката част на бедрената кост образуванието, известно като големия трохантър, беше почти сраснало с главната кост, но от вътрешната страна имаше луфт и се виждаше гладка хрущялна повърхност, показваща, че срастването все още не е завършено. Тези епифизи се съединяват около 18-ата година. Главата на бедрената кост беше фиксирана за шийката на костта, но линията на съединяването се виждаше ясно около ръба на ставата. Тези епифизи също се съединяват около 18-ата или 19-ата година. Горният край на пищяла беше съединен, долният край също изглеждаше напълно сраснал. Тъй като тази последна част от пищяла обикновено се сраства с костта около 18-ата година, от доказателствата, намерени в долните крайници Тот- Анх-Амун, изглежда, че той е бил на възраст над 18, но под 20 години по време на смъртта си. 27

Изчисленията на Дери били точни. Тутанкамон бил около 18-годишен, когато починал - красив младеж с леко тяло, около метър и деветдесет висок. Като се имат предвид техниките, които използвал Дери, малка била надеждата да открие причината за смъртта. Това трябвало да почака за бъдещите поколения и новите технологии.

Понеже Тутанкамон бил единственият фараон, намерен непокътнат в гробницата си, Службата за антики решила, че вместо да го мести в Египетския музей в Кайро, този цар щял да си остане където е бил намерен. Събраното отново тяло на Тутанкамон било поставено на дървена носилка, пълна с пясък и поставена в най-големия от ковчезите, после било спуснато обратно в саркофага, където си стои и днес (фиг. 23). Туристите надничат в отворения саркофаг и виждат външния ковчег, но малцина разбират, че мумията все още лежи в него.

Щом изпразнил погребалната камера, Картър започнал да разчиства малката странична стая, която той самият нарекъл „съкровищницата“ и чийто вход бил закован с дъски, за да не може нито един от предметите да бъде увреден по време на работата в погребалната стая. Деликатното състояние на много от тези предмети и безразборният начин, по който били струпани едни върху други, изключително усложнили работата, така че тази задача била приключена едва през 1927 година. Съкровищницата била отрупана с прекрасно изработени модели на лодките на Тутанкамон с всичките им съоръжения, с дървени статуи на Анубис, бога на балсамирането; имало и красиво алабастрово светилище, в което били положени четирите миниатюрни канопически ковчежета с вътрешните органи на Тутанкамон.

Друга простичка дървена кутия съдържала два миниатюрни ковчега. Вътре почивали добре опакованите мумии на двата зародиша, които пометнала Анхесенамон. Единият бил малко по-дълъг от 30 сантиметра, с мъничка картонена (папие-маше) маска върху лицето. Картър махнал превръзките на по-малкия зародиш и открил петмесечния женски зародиш (фиг. 14а и 14б). Тогава те за първи път разбрали за трагедията. Ако някое от тези две малки момиченца беше доживяло да стане зряла жена, царският род е щял да оцелее и египетската история щеше да бъде доста различна.

По-големият от двата зародиша все още бил повит, когато д-р Дери го получил, за да го изследва през 1932 година в катедрата по анатомия в болницата Каср ел Айни в Кайро (фиг. 13а, 13б и 13в). Той го разповил, откривайки втория женски зародиш, за който преценил, че е на седем месеца. С дванайсет сантиметра по-дълго от сестра си, при която нямало следи от мумифициране, това дете било достатъчно развито, за да може да бъде балсамирано. От лявата страна на стомаха имало разрез, дълъг повече от 3 сантиметра. Стомашната кухина била пълна с лен, но Дери не споменава за органите, които вероятно са били още вътре - ако са били извадени, вероятно е да са били поставени в канопически кани. Дери видял, че въпреки малките размери на зародиша балсамьориге били извадили мозъка и запълнили черепната кухина с ленена тъкан. Понеже въобще не си давал труд да запази която и да било мумия, той пробил черепа, за да извади лена, и в него намерил телта, с която платът е бил натъпкан в него. Това е единственият балсамьорски инструмент, който някога е бил откриван в мумия. Дери го изхвърлил.