Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

По нареждане на хедифа на Египет на 1 юни 1886 г. била разповита мумията на Рамзес II. Присъствали хедифът, целият му съвет от министри, различни лекари, археолози, художници и др. В доклада си Масперо се опитва да създаде впечатление, че всичко е направено с научен подход и внимателно. Всъщност работата била свършена през куп за грош. Първия ден Масперо разповил три мумии - две на царе и една на царица. Следващата седмица за един-единствен ден той разповил мумиите на Сетой I, Секененре Тао II и Яхмос I. За по-малко от месец - от 9 юни до 1 юли, били махнати обвивките на 21 мумии. Човек може само да се диви на бързината на Масперо. При това отношение към мумиите не е изнадващо грубото третиране на Тутанкамон.

Повечето мумии, които се спасили от ръцете на Масперо, по-късно били разповити от Графтън Елиът Смит - лекар, който имал небходимото обучение, но работел също толкова бързо. През 1905 г. Смит разповил 9 мумии, сред които на Тутмос IV, Рамзес IV, Рамзес V, Сиптах и Сетой II. Бележките му за свършеното са учудващо кратки, като за всеки фараон са отделени една или две страници. (Г. Елиът Смит, „Царските мумии“, Френски институт за ориенталска археология, Кайро, 1912.) Описанията на Смит дават бегла представа за царската мумификация, например за положението на стомашния разрез, но пък понякога той показва жив интерес към чертите на лицето на фараона за сметка на това как е бил мумифициран.

8

Мъртвите говорят:

Мумията на Тутанкамон

Няма човек, които да не умре.

Анхшешонг

ок. 300 пр. Хр.

В днешно време има техники, които позволяват мумиите да бъдат изучавани, без да се унищожават.

Ако Тутанкамон беше открит сега, мумията му щеше да бъде изследвана чрез използването на няколко високотехнологични процеса, като например КАТ-сканиранего (Компютърна аксиална томография), без да е необходимо да бъде разповивана. Дери съсредоточил цялата си аутопсия върху костите, които прегледал доста грубо. Ако въобще е обърнал внимание на меките тъкани, то е било незначително, защото тогава никой, най-малко Дери, не е знаел колко информация се запазва в мускулите и вътрешните органи. Не са познавали ДНК, не са съществували електронните микроскопи, нито обстойните химични анализи. По времето на Дери едва са започвали да изследват тъканите под микроскоп, а Дери изглежда въобще не се е интересувал от това.

Експертите медици в нашата епоха прилагат няколко способа при разглеждането на меките тъкани и костите, за да определят обстоятелствата на смъртта. Първо, правят аутопсия на тялото, за да установят дали в органите и тъканите не са се задържали необичайни вещества, какво е ял починалият и колко време преди да умре. Второ, правят рентгенови снимки или използват подобни на тях по-прогресивни методи като КАТ-сканирането, за да огледат костите. Костите могат да разкрият не само възрастта на починалия и от какво е боледувал, но също така дали е преживял травма - например удар с някакъв предмет, което да е вероятната причина за смъртта. Всеки от тези методи допълва другите, разкривайки важна информация, която останалите методи не могат да разкрият.

Все пак древните тъкани представляват особен проблем за съвременното изследване. Те са толкова крехки, че се разпадат дори ако се режат тънко като за под микроскоп. През 1909 година Марк Арманд Руфер, френски лекар на работа в Медицинския университет в Кайро, написал статия в Британския медицински журнал, в която разказва за трудностите, с които се сблъскал при първите си опити да раздели парчета тъкан от мумия. 1Руфер разработил технология за размекване на тъканите, като ги потапял в разтвор от алкохол и 5 %-ов соден карбонат - процес, който позволявал разрязването и изследването на тъканта под микроскоп. Руфер бил патолог, специализиран в установяването на причините за смъртта, докато Дери бил анатом и не бил запознат с микроскопа и химичния анализ. Ако двамата си бяха обединили силите, можеше да се научи много повече за Тутанкамон и за зародишите. Дали малките момиченца са били здрави, когато са били абортирани? Дали Анхесенамон е страдала от някаква болест, когато е пометнала? И най-важното, дали в тялото на Тутанкамон има доказателства за болест в момента на смъртта му?

Всеки интересуващ се от отговорите на тези въпроси трябвало да преразгледа отново всички доказателства, но за всеобща изненада някои от тях изчезнали. През 1971 година Ф. Филс Лийк, английски зъболекар, получил разрешение от Египетската служба за антики да направи рентгенови снимки и да прегледа зародишите на Тутанкамон, но когато отворили ковчезите им в Египетския музей, мумиите не били там. 2