Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Всъщност плочката никога не е съществувала, няма надеждни свидетелства за това проклятие и със сигурност не е в египетски стил да се говори за криле на смъртта. През последните десетилетия никой, който се е занимавал с изравяне на мъртви, не е достигнат от проклятието. В своята книга Ванденберг казва: „Аутопсията на Тутанкамон в Института по анатомия в Кайро на 11 ноември 1925 има трагични последствия: скоро след това Алфред Лукас умира от сърдечен пристъп, а малко по-късно проф. Дери умира от циркулаторен колапс.“ Това са измишльотини. Не е имало аутопсия на Тутанкамон в Кайро. Мумията си е била в гробницата, където е намерена. Лукас умира от сърдечен пристъп през 1945 г., двайсет години по-късно, а не след аутопсията. Проф. Дери не е умрял „малко по-късно“, а през 1967 г. на 87 години, повече от четирийсет години, след като е аутопсирал царя юноша в неговата гробница. Въпреки безпочвените свидетелства идеята за „проклятието на Тутанкамон“ продължава да интригува хората.

Разказът на Велма създава прецедент за окултистите от нейното време, които твърдят, че също са предупреждавали Карнавън за проклятието на гробницата. Шиеро, прочут гадател на ръка, публикува свой разказ за проклятието. Неговата усложнена версия включва ръка на мумия, отдавна умряла египетска принцеса и проклятия за онези, които преместват предмети от гробницата на Тутанкамон.

Шиеро публикува своята история повече от десетилетие след смъртта на Карнавън, но твърди, че е взел клетвена декларация от очевидците на невероятните събития, които описва. Неговият разказ започва с пътуването му до Египет преди Първата световна война, за да приготви восъчни отливки на древни релефи. Една вечер неговият гид го помолил да дойде в хипостилната зала на храма в Карнак. Когато пристигнали в залага, гидът извадил от подножието на счупен сфинкс ръка на мумия със златен пръстен. Гидът обяснил, че това е ръката на Макетатон, дъщерята на Ехнатон, и разказал следната история: Макетатон единствена останала вярна на бащината религия, когато всички изоставили Атон. Тя сформирала армия и тръгнала на поход към Тива. Била убита в битка, а ръката ѝ била отсечена и мумифицирана като зловещо напомняне за онези, които дръзнат да се отклонят от истинската религия. Шиеро бил избраният да стане пазител на ръката и свидетел, че свързаните с нея пророчества се изпълняват.

Шиеро казва, че приел голямата отговорност и носел ръката навсякъде със себе си, но след войната започнали да се случват странни неща. Ръката била твърда като абанос, но взела да омеква, след което от нея започнала да се процежда кръв. Повече от трийсет години Шиеро носил ръката навсякъде със себе си, но това все повече го затруднявало и двамата със съпругата му решили да я кремират на Вси светии през 1922 г. Когато ръката била обхваната от пламъци, се появила красива и елегантна принцеса - Макетатон, с двете си ръце. На следващия ден била открита гробницата на Тутанкамон. (Шиеро бърка датата, но това явно не накърнява неговата история.) Принцесата му се явила още веднъж, този път с предупреждение за лорд Карнавън. Никой не трябва да мести съкровищата на Тутанкамон или смъртта ще го настигне още преди да е напуснал Египет.

Шиеро публикува своя разказ през 1934 г. в „Истински истории от живота“. Тъй като той е един от най-известните ясновидци за времето си, неговата доукрасена версия за проклятието поддържа мита жив.

25 Хауърд Картър, Гробницата на Тутанкамон , т. 2.

26 Ф. Филс Лийк, Човешки останки от гробницата на Тутанкамон .

27 Дъглас И. Дери, „Доклад за изследването на гробницата на Тутанкамон“ в Хауърд Картър, Гробницата на Тутанкамон , т. 2.

28 Скривалището за мумии в Деир ел Бахри, създадено през 1981 г., потенциално съдържа значителна информация за техниката на мумифициране, при все че мумиите са повредени от известни египтолози, които не знаят какво да търсят, нито отделят време за водене на записки, когато разповиват мумии. Масперо бил във Франция, когато мумиите били транспортирани от Тива в Кайро, така че асистентът му Емил Бруш започнал разповиването им. Мъмрейки го в официален доклад, Масперо казва: „Г-н Бруш не могъл да устои на желанието да види веднага едно от техните лица и отворил, без мое разрешение и по време на отсъствието ми, мумията на Тутмос III.“ (М. Масперо, „Царските мумии в Деир ел Бахри“. френска археологическа мисия, Париж, 1889.) Зает с превода на надписите върху ковчезите и етикетите на мумиите, Масперо чакал няколко години, преди да разповие мумиите. Но когато започнал, той яростно раздърпвал мумиите една след друга.