Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Това също било по вина на Дери. През цялата му кариера много пъти му били предоставяни мумии и части от мумии, но той рядко ги връщал. Те просто се натрупвали в един склад в болницата „Каср ел Айни“, където работел.

След неговата смърт мумиите останали на склад, забравени. После през юни 1992 година вестниците разтръбили за откриването на 528 мумии и части от мумии в склад на болницата - тайникът на Дери бил намерен. Там заедно с крака на цар Джосер били намерени двата зародиша. Преди да се появи тази информация, само няколко човека знаели за съкровищата в склада на болницата. Един от тях е Р. Г. Харисън, който направил рентгенови снимки на Тутанкамон през 1978 година. 3Той отишъл в склада, намерил и снимал по-големия от двата зародиша, като установил абнормално висока ключица и други индикации за сколиоза и спина бифида (изкривявания на гръбначния стълб).

За по-малкия зародиш Дери бил казал, че „няма стомашен разрез, нито индикация за това как е консервирано тялото“. Това ме накара да се зачудя. Защо единият зародиш е мумифициран, а другият - не? И двата са били превързани по подобен начин, и двата са били сложени в ковчези. С надеждата да изследвам по-малкия зародиш, за да си отговоря на този въпрос, се свързах с д-р Фаузи Габела, завеждащ катедрата по анатомия в болницата „Каср ел Айни“, за да разбера дали може да ми каже къде е мумията. Болницата наскоро бе получила дарение от един американски антрополог, за да може да опише в каталог и правилно да съхранява колекцията си от мумии, така че в последно време всичко бе инвентаризирано, описано, сложено в кутии, надписано. Без колебание д-р Габела ми каза, че мумията е при него. Бях поканен да отида в болницата и да я изследвам.

Когато пристигнах там, открих двама доктори на име Габела. Посрещна ме съпругата на Фаузи Габела, която също беше анатом и преподаваше в болницата. И двамата със съпруга си бяха нетърпеливи да разберат какво може да се научи за зародишите. Напъхаха ме в един склад, претъпкан догоре с дървени кутии, облепени с интригуващи етикети: „Принцове от Средното царство?“, „Старо царство, само глави“. От години работя с мумии, но никога не бях виждал нещо подобно. Имах фантастичното желание да ме заключат в тоя склад за няколко години, докато успея най-внимагелно да изследвам съдържанието на всички кутии, обаче да ми позволяват поне да си поръчвам ядене от страхотния ресторант за пилешки специалитети по-надолу по улицата.

Д-р Фаузи Габела намери две кутии, малко по-големи от кутии за обувки. Когато махна капаците им, аз се озовах лице в лице с децата на Тутанкамон и Анхесенамон. Повече от година вече се бях опитвал да събера парчетата от живота на Тутанкамон. За мен тези зародиши бяха повече от пример за мумифициране, те отразяваха семейна трагедия. Тъй като се очертаваше Тутанкамон да остане запечатан в саркофага си за доста дълго време, само така можех да се добера най-близо до него.

Бях донесъл снимките на Хари Бъртън на двата зародиша, направени при откриването им. През 70-те години, които бяха изминали от заснемането на първите снимки, зародишите се бяха поувредили, но именно поради това разпадане аз успях да си отговоря на въпроса. Черепните кости на по-малкия зародиш се бяха разместили, което позволяваше да се види, че и този череп е бил запълнен с лен като по-големия. Освен това кожата на стомаха се бе пропукала и от стомашната кухина се подаваше щръкнал ленен конец. Всъщност малкият зародиш е бил балсамиран. Спомняйки си колко много Дери е увредил зародишите, дори не желаех да ги докосна, само гледах (фиг. 15).

Сега на мен ми бе дошло времето да преразгледам работата на Дери по Тутанкамон. Когато направил аутопсията през 1925 година, той бил определил с точност само възрастта на момчето цар в момента на смъртта. Тъй като бил с нежна конституция и умрял млад, една от предполагаемите причини за смъртта била туберкулоза, но по онова време е нямало как да проверят. Допълнителните преки изследвания на мумията били възпрепятствани от решението на Службата за антики да оставят Тутанкамон в гробницата му. Ако бяха преместили тялото му в Кайро, е било възможно да му се направят рентгенови снимки. 4

За Дери вероятно е било безсмислено да се правят рентгенови снимки на вече оголените кости на Тутанкамон, но рентгенът разкрива плътността на костите, която ни казва много за храните и болестите през живота на човека. Например ако преди съзряването човек е имал някакво сериозно заболяване, дългите кости спират да растат и това се вижда на рентгеновите снимки като бяла линия напряко на костта. Една рентгенова фотография на мумията на Тутанкамон е щяла да му каже много, но през 1925 година в Египет не е имало преносими рентгенови апарати, които да се занесат в Долината на царете. Най-известният цар в историята е трябвало да почака 40 години, преди да бъде сниман на рентген.