Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Обаче рентгеновата снимка на черепа показва също така нещо, което има повече отношение към въпроса за причината за смъртта. Във вътрешността на черепа на Тутанкамон ясно се вижда фрагмент от кост. Възможно ли е този фрагмент да е вследствие на умишлен силен удар по главата на фараона, удар, който е убил Тутанкамон?

Всъщност в този случай малкото парченце кост е за отвличане на вниманието. То не е причинило нищо освен объркване и в продължение на години е отклонявало изследователите от следата за убийството. Понеже Харисън така и не публикувал теорията си в научен журнал, а повечето изследователи го били чули да споменава само за удар по главата, те допуснали, че той говори за този фрагмент в смисъл, че е бил силно разместен от удар. Харисън обаче въобще не е казвал такова нещо. Всъщност той предположил, че този фрагмент е парче от етмоидната кост, отчупило се, когато балсамьорите са вкарали подобния на кука инструмент в черепа, за да махнат мозъка. Обаче това обяснение не може да е вярно. „Ethmoid“ на гръцки означава „сито“. Понеже тази кост е пореста, когато се чупи, става на трески, а въпросният фрагмент от кост е плътен, не е треска, значи не може да бъде от етмоидната кост. Става въпрос за някаква друга кост.

Почти няма значение каква точно е костта. Харисън все пак е бил прав в мнението си, че тя се е счупила след смъртта и не може да я е причинила. В името на спора нека приемем, че фрагментът е бил отчупен при удар в главата, докато Тутанкамон е бил още жив, и впоследствие е умрял от него. Сега си представете отново процеса на балсамирането. Премахва се мозъкът и парчето остава в черепа, движейки се свободно. Идва време да се излива смола в черепа, тялото на Тутанкамон лежи по гръб на масата. В този момент костичката би паднала в най-ниската част от вътрешността на черепа - задната част на главата. Когато смолата се охлади, тя ще е в смолата. Ако по някаква причина се е загнездила в друга част на черепната кухина и е избягнала смолата, при второто наливане - когато Тутанкамон е лежал с увиснала от масата глава, тогава със сигурност е щяла да попадне в смолата. Така че ако е била отчупена, когато Тутанкамон е бил убит, щеше да се е сляла със смолата в процеса на балсамиране и нямаше да личи на рентгеновата снимка. Случаят, разбира се, не е такъв. Костният фрагмент ясно се вижда на повърхността на смолата. Единственото възможно заключение е, че костта е била отчупена след смъртта. В действителност това трябва да е станало не само след смъртта, но и след изливането на смолата в черепа.

Има много възможности костта да се е отчупила след изливането на смолата в черепа. Тялото е престояло в балсамьорската работилница повече от месец, докато се обезводни в натрон - достатъчно време да се случи какво ли не. Мумиите често били повреждани, докато престоявали в балсамьорските работилници. С пионерните си изследвания по рентгенови снимки през 1926 година Рой Мууди от Музея по естествена история „Фийлд“ в Чикаго пръв открил това нехайство в работата. Една рентгенова фотография показала, че само и само да напъха тялото на седемгодишно момче в ковчег, който бил твърде малък за него, балсамьорът махнал ръцете на детето, счупил костите на краката по средата на бедрата и изхвърлил долната половина на краката му. 9Любимият ми пример за балсамьорска измама е мумията на лейди Тешат в Института за изкуства в Минеаполис. Въпреки че титлата „лейди“ предполага, че тя е възрастен човек, Тешат е умряла в девическа възраст. А КАТ-сканирането на мумията ѝ разкрива, че са се отнесли грубо с трупа и в резултат са налице няколко счупени кости. Установило се също така, че между краката ѝ има още един череп на възрастен човек!!! Никой не може да каже със сигурност какво прави той там, но много е възможно главата на друга мумия да е била откъсната и по-късно забравена от балсамьорите. После, след като мумията вече била опакована и върната на нищо неподозиращите роднини, се появява главата. Не знаейки какво да правят с излишната глава, балсамьорите я увиват заедно с лейди Тешат.

И макар мумия с две глави да е нещо необичайно, то мумии с липсващи части от тялото са често срещано явление. Сър Марк Арманд Руфер, бившият президент на Санитарния съвет на Египет, разповил две мумии, датиращи от Персийския период. След като описва превръзките (едната била дълга повече от шест метра), той разказва за тъжната история на мумиите. 10Когато се мумифицира, тялото става толкова крехко, че ако се пипа грубо, може да се счупи. При едната мумия на Руфер балсамьорите счупили гърба ѝ и поставили пръчка в тялото, за да скрият дефекта. Когато и това не помогнало, налели гореща смола и отвътре, и отвън, за да заличат деформацията.