Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Освен Харисън и Харис има и трети човек, който се е занимавал с проблема за удара в главата, но и той направил един любопитен пропуск. Ф. Филс Лийк, зъболекарят от екипа на Харисън при правенето на рентгеновите снимки, написва цяла книга, озаглавена „Човешките останки в гробницата на Тутанкамон“, и при все това само мимоходом споменава, че е бил член на екипа. 16Невероятното е, че той изобщо не говори за резултатите от рентгеновите снимки. При анализа си на мумията на Тутанкамон почти изцяло се обляга на аутопсията, извършена от Дери преди близо половин век!

Понеже не е имало научни публикации на двата набора рентгенови снимки на Тутанкамон, масово са били разбирани погрешно доказателствата за удара в задната част на главата, особено от изследователите без медицинско образование, които не могат да разчитат рентгенография. Например британският учен Сирил Алдред, водещ специалист по Амарнския период, изненадва със следната си констатация: „Последните повторни изследвания на мумията на Тутанкамон показват, че той е претърпял нараняване в главата. Възможно е да е причинено от стрела, която е проникнала в черепа му в областта на лявото ухо.“ 17Не е ясно какво е доказателството на Алдред за стрелата, защото това е един от редките случаи, в които той не разкрива източника си.

Предвид пропуските и объркването, заобикалящи рентгеновите снимки на Тутанкамон, стана ясно, че е необходимо внимателно повторно изследване на материалите, отнасящи се до неговата смърт. Моята първа стъпка беше да си набавя копия от снимките на Харисън, но той бе починал през 1979 г. Колегата му P. С. Конъли все още работеше в университета в Ливърпул и любезно ми изпрати разпечатки на снимките с приятелска бележка, която далеч не беше окуражителна:

Боя се, че освен нашата първоначална публикация по въпроса не мога да добавя нищо друго към тези рентгенографии. Освен очевидните характеристики, които са описани в досегашните публикации, те не допринасят нещо кой знае колко значително нито към процеса на мумифициране през XVIII династия, нито към по-важното - причината за смъртта. 18

Конъли беше главен лектор по физическа антропология и познаваше анатомията далеч по-добре от мен, обаче аз трябваше сам да видя. Когато рентгеновата снимка пристигна, я занесох в катедрата по рентгенология да видя какво ще ми кажат. Там бяха запленени от снимката, но предположиха, че единственият ми шанс да се сдобия с нова информация е да я покажа на нашия съветник по медицина д- р Джералд Ъруин, декан на рентгенологията в клиниката на университета в Уинтроп. Надеждата ми беше, че комбинираните му познания по рентгенология и травматология ще му позволят да види нещо ново.

Първо му показах видеозапис на филма на БиБиСи с обяснението на Харисън по снимката. После той разгледа копието на рентгеновата снимка на черепа на Тутанкамон. Беше съгласен с Харисън. Възможно било наистина да се касае за удар в тила - снимката беше доказателство за хематом, събиране на кръв под кожата. После обаче д-р Ъруин забеляза нещо друго. Вътре в черепа, в близост до мястото на допусканото кръвонасядане, се виждаше област на повишена плътност. Тя може да се дължи на калциране на мозъчната обвивка върху мястото на кръвонасядането.

Лекарите го наричат хроничен субдурален хематом - явление, което се развива за продължителен период от време.

Д-р Ъруин отбеляза също така, че тази област на черепа е необичайно място за травма - задната част на главата, точно където вратът се свързва с черепа. Това е добре защитено място и за да се причини травма там, трябва Тутанкамон да е бил ударен отзад, вероятно докато спи на една страна или по гръб (фиг. 26).

Какво означава всичко това? Първо на първо, нека да изясня, че рентгеновата снимка не доказва, че Тутанкамон е бил убит. Нито една рентгенова снимка не може да е доказателство за такова нещо. Рентгеновата снимка може да покаже, че даден пациент е бил ударен по главата, дори че този удар по всяка вероятност го е убил, но не и че ударът е бил умишлен с цел убийство. Винаги има и други възможности, които сама по себе си рентгеновата снимка не може да елиминира. Още повече, че разчитането на рентгенографии е изкуство, поради което има хора - експерти по разчитането им, а има и такива, които не са. На рентгеновите снимки личат ясни бели петна - костите, и други по-замъглени петна, за чието разчитане са необходими специални умения. Дори между самите специалисти някои може да възприемат дадено замъглено петно като вид образувание, а други биха видели просто неяснота върху филма.