Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Не може да се отрече, че отношението на Дери към трите мумии в гробницата на Тутанкамон е било безотговорно, причинило е непоправими вреди и че огромно количество важна информация е безвъзвратно изгубена. Но Дери е работел във време, когато науката за изучаване на мумиите е била в бебешките си години и той споделял позицията на повечето свои предшественици, които смятали, че самите мумии имат малка стойност. 28Вървейки по следите на разрушеното от Дери, можем ли днес да научим нещо повече, от което да разберем как е умрял Тутанкамон?

Бележки:

1Диодорус Сикулус, Библиотека на историята , книга I, т. 46.

2 Ричард Поукок, Описание на Изтока .

3 Описание на Египет , т. 2.

4 Мумиите и ковчезите пристигат безпрепятствено в Египетския музей в Булак. Бруш разповил само една от мумиите - на Тутмос III, най-великият от воините фараони. Мумията била погребана в Долината на царете, ограбена и възстановена от балсамьорите на XXI династия и погребана отново в Деир ел Бахри.

Бруш и колегите му са първите хора от по-ново време, които виждат мумията на един от най-великите фараони в египетската древност. Когато мумията била разповита, те били шокирани. Тялото на фараона било в ужасно състояние, главата била откъсната от торса, краката и ръцете - разчленени, глезените - счупени. Бруш извършил незабавна аутопсия, която не дала много информация. Той се отказал да преглежда останалите мумии, защото се страхувал, че ще ги намери в подобно състояние.

5 Флиндънс Питри, Седем години, посветени на археологията .

6 Хауърд Картър, „Анали на Службата за египетски антики“, 3, 1902.

7 Тиодор М. Дейвис, Гробниците на Хармхаби и Тутанкамон .

8 Джоузеф Линдън Смит, цитиран във Всичко за долината на царете от Никълъс Рийвс и Ричард X. Уилкинсън.

9 Пак там.

10 Чарлз Брестид, Пионер в разкриването на миналото: Историята на Джеймс X. Брестид .

11 Джеймс Хенри Брестид, Свидетелства за Древен Египет .

12 Джеймс Хенри Брестид, История на Египет .

13 Съществува и теория, че светилището никога не е имало статуя. Виж М. Итън-Краус и Е. Грийф, „Малкото златно светилище в гробницата на Тутанкамон“.

14 Едуард Фокнър, Древни и ориенталски игри и как се играят .

Греъм Дейвис, „Реконструирани правила за древноегипетската игра Двайсет квадрата“. КМТ, 1993.

16 Ленард X. Леско, Винарската изба на цар Тут .

17 У. М. Маклеод, Съставни лъкове от гробницата на Тутанкамон ; У. М. Маклеод, Обикновени лъкове и други ловни принадлежности от гробницата на Тутанкамон .

18Дж. И. Харис и др., „Мумията на Старата дама в гробницата на Аменхотеп II: Каталожен номер в Египетския музей 61070“. Сайънс, 9 юни, 1978; скорошни изследвания обаче предполагат, че въпреки голямата прилика в пробите мумията на Старата дама не е царица Тейе. Д-р Ренате Гермер сравнява засъхналата кръв от мумията на Старата дама с тази на родителите на Тейе Юя и Туя и открива, че тя не може да бъде тяхна дъщеря. Вероятно бабата на Тутанкамон все още не е открита.

19 Хари Бъртън, Ню Йорк Таймс, 15 февруари 1923.

20 Артър Мейс, Бюлетин на Метрополитенския музей на изкуствата, Египетската експедиция 1922-1923.

21 Хауърд Картър, Гробницата на Тутанкамон , т. 2.

22 Пак там.

23 Велма, „фаталното проклятие на гробницата“ в Лицето на Тутанкамон от Кристъфър Фрейлинг.

24 Велма не е единствената, която говори за проклятието. Две седмици преди смъртта на лорд Карнавън романистката Мари Корели предсказана, че всички, които отидат на мястото, ще ги сполети нещастие. В по-ново време Филип Ванденберг разпалва увлечението по проклятието в книгата си „Проклятието на фараона“. Той казва: „Учените обаче не са така еуфорични. Всъщност те стават все по-нервни. Причината за тяхното отношение е една обикновена глинена плочка, намерена от Картър в антешамбъра. Той я е каталогизирал, както е направил и с другите предмети. Тогава, след няколко дена, Алан Гардинър разшифровал йероглифите върху плочката. Надписът гласи: „Крилете на смъртта ще поразят всеки, който наруши спокойствието на фараона“. Нито Картър, нито Гардинър или който и да е друг тогава показват страх от проклятието или пък го взимат насериозно. Но те се притесняват, че работниците египтяни ще се уплашат и тъй като са зависими от местните помощници, глинената плочка е заличена от списъка на откритията в гробницата. Дори плочката изчезнала от колекцията артефакти - но не и от спомените на онези, които са я прочели. (Плочката и написаното на нея проклятие се споменават навсякъде, но тя никога не е била фотографирана и се смята за загубена.)