Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Коридорът се разширявал с навлизането в квадратна стая с дължина на стените шест метра, подът на която почти изцяло бил покрит с прекрасни ковчези, в които почивали царете от Новото царство. Там лежали Аменхотеп I, Тутмос I, Тутмос II и Тутмос III от XVIII династия - предшествениците на Тутанкамон. Заедно с тях били и фараоните от XIX династия - Рамзес I, синът му Сетой I, а също и неговият син Рамзес Велики. Още по-нататък в гробницата, последната стая, която била с най-висок таван и дълга близо седем метра, била претъпкана с ковчезите и мумиите на царското семейство от XXI династия, чиито Книги на мъртвите предизвикали цялото разследване. Там били мумиите на Пинеджем II, царица Хенеттауй и други членове на светлейшия род.

Бруш, който бил обикновен асистент в музея, а не велик учен, понеже бил ходил на курсове по египтология в Кайро, водени от неговия по-голям и по-учен брат Хайнрих, успял да прочете картушите върху много от ковчезите. Той осъзнал, че се намира в обиталището на най-великия фараон в историята на Египет и че това е най-значимото откритие, което въобще е направено в Египет. Но как така толкова много царе от различни династии са се оказали в една гробница заедно?

До времето на XX династия, две столетия след смъртта на Тутанкамон, повечето от гробниците в Долината на царете били ограбени. Един преглед на Долината на царете, извършен от XXI династия, разкрил всичкото това насилие. Вместо да продължават с безплодните си опити да предпазят отделните гробници, свещениците възстановили и преповили изпочупените тела на фараоните, сложили им дървени етикети, поставяли ги в нови ковчези, ако било необходимо, и ги преместили в общата гробница, която братята Расул по-късно щели да открият. Написаните набързо разкази по стените на оригиналните гробници и надписите върху ковчезите и превръзките на фараоните указват подробно местата и датите на преместването им. Комбинацията от тези два вида писмени свидетелства направила възможно възстановяването на стъпките, които предприели свещениците от XXI династия, за да запазят мумиите на предците си.

Скривалището в Деир ел Бахри било смятано за толкова сигурно, че свещеникът цар Пинеджем II го избрал за мястото на своя вечен сън. Надписите, разказващи за последните премествания, са изписани с черно мастило в долния край на стената на шахтата в гробницата Деир ел Бахри. В деня на погребението на Пинеджем заровили и телата на Сетой 1 и Рамзес II, които останали там необезпокоявани в продължение на 3000 години.

Откриването на Деир ел Бахри било важно и уникално, но въпреки това разкритите предмети не са добре документирани. Два часа след влизането в гробницата Бруш осъзнал, че свещите на хората от екипа могат да подпалят сухите дървени ковчези, затова бързо излезли. После решил, че мумиите и погребалните екипировки трябва да бъдат пренесени в Кайро колкото се може по-скоро. Жителите на съседна Гурна в продължение на години си изкарвали хляба, като ограбвали гробници. Не можело да се предвиди какво ще направят, когато разберат колко ще загубят. Ето защо Бруш не отделил никакво време да се опише местоположението на ковчезите в гробницата, не била направена и нито една снимка или рисунка на предметите на място. В рамките на два дни всички ковчези, сандъци с канопи и погребална екипировка били изнесени на повърхността. Триста мъже носили съкровищата до западния бряг на Нил, откъдето ковчезите, мумиите и статуетките били пренесени с ферибот на източния бряг и натоварени на параход за Кайро. Когато се разбрало какъв царски товар се пренася с парахода, фелахийските жени се наредили по бреговете на Нил и завикали скръбно, също както предците им вероятно са викали при преминаването на царете. 4

Скривалището в Деир ел Бахри изиграло важна роля при разкопките в Долината на царете. Разкритията показали колко интензивни били грабежите в древността и колко незащитени били гробниците. В резултат на откриването на Деир ел Бахри мумиите на Тутмос I и Тутмос II били приютени в музея в Кайро и въпреки че гробниците им все още не са открити, сигурно е, че са били ограбени и всичко, което е имало стойност, е било отнесено. Имало и добра новина - при все многото царски мумии, които се съдържали в скривалището, оставали още много фараони, за които нищо не било казано - Тутмос IV, Аменхотеп III, Мернептах, а също и други по-малко известни царе. Вероятно техните гробници са избегнали разрушението и грабежите.

През 1898 година, когато Виктор Лоре открил второто царско скривалище, в което били мумиите на Аменхотеп III и други царе, вниманието започнало да се съсредоточава върху Тутанкамон, дотогава незнаен фараон. Ако някой беше попитал Клеопатра, която управлявала Египет хиляда години след Тутанкамон, дали знае нещо за него, тя е щяла да гледа с празен поглед.