Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Не би се стреснал повече дори ако видеше призрак. Сърцето му сякаш порасна в гръдния му кош, сълзи изпълниха очите му. Не можеше нито да продума, нито да помръдне.

— Толкова много ми липсваше, Сам — каза тя.

— Аз не мога… — Думите едва излизаха от устата му. — Не мога да повярвам, че си тук.

— Щом планината, в нашия случай Олимп, не идва при Лайза…

Сам стана от стола си и двамата се затичаха един срещу друг. Тя обви с ръце врата му, а той я прегърна. И двамата плачеха. Целунаха се нежно, а Лайза се разсмя и каза:

— На нищо не приличам. Тридесет часа в самолет и…

— Красива си. Ти си най-красивото нещо в целия свят.

Целунаха се отново. Тя огледа кабинета му, като че ли го виждаше за пръв път.

— Предполагам, че си се отказал да бъдеш рибар и ловец на алигатори.

— Не преувеличавай. Местен адвокат само.

— Добре, значи ще свалим табелката ти от дървото — подразни го тя.

— След като президентът назначи нов съдия, реших да остана тук. Вече не отварям вратата.

Смехът й бе звънлив като звука на монети, които дрънчат в копринена торбичка.

— Предполагам, това означава, че няма да се преместим в Посъм Кий. А аз очаквах ти да седиш на верандата и да се полюляваш напред-назад в люлеещия се стол, докато аз, босонога и бременна, готвя кюфтенца в кухнята.

— Пак ще готвиш кюфтенца.

— Ти наистина мислеше, че искаш спокоен живот, но аз знаех, че просто реагираш на ситуацията. Тогава всичко ти се струваше безполезно. Върна се към корените си, защото не вярваше, че в съда ще получиш правосъдие. Но сега го имаш.

— С малко помощ от твоя страна.

— Точно така. Ти принадлежиш на това място, Сам. Името ти ще бъде вписано в историята.

— Не съм убеден, че това е толкова важно. Просто искам да върша онова, на което ти ме научи — да уравновесявам неумолимите закони с човечност.

— От дълго време правиш точно това.

Труит се разсмя.

— На деветдесетия си рожден ден Холмс бил още на съдийската скамейка. Един репортер го попитал каква е загадката на живота му и старият Оли отвърнал…

— „Млади човече — продължи Лайза, — тайната на моя успех е, че още отрано прозрях, че не съм Бог.“

— Имаш навика да завършваш изреченията ми вместо мен.

— И бележките ти под линия.

— Холмс е имал право. Права си и ти. Аз съм един най-обикновен мъж.

— А аз съм най-обикновена жена, която те обича, но ти не харесваш идеята да довършвам бележките ти под линия.

— Какво имаш предвид? — стъписано я изгледа Сам.

— Мога ли да се върна на работа?

— Невъзможно. По никакъв начин!

— Какво?!

— В съда има правила срещу семействеността — отвърна той. — На какво ще прилича, ако докладите за заседанията са написани от съпругата на съдията?

— Сам, ти наистина ли искаш…

С целувка той я накара да замълчи.

$id = 7416

$source = Моята библиотека

Издание:

Пол Ливайн. 9-те скорпиона

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 1999

Редактор: Иван Тотоманов

Аеролон — носеща повърхност върху крилото на самолета, която улеснява завъртането му. — Б.пр.

Сесил Родс — финансист и колониален администратор в Южна Африка. — Б.пр.

Миранда — фамилното име на ответник по дело за осигуряване на законови права на арестувано лице. Съгласно решение на Върховния съд от 1966 година на арестувания се дава право да не отговаря на въпроси, да получи адвокатска защита и др. — Б.пр.

Съдебното решение във Върховния съд се издава върху основата на два документа, които се изготвят след гласуването на съдиите — Мнение на мнозинството и Несъгласие. — Б.пр.

Харлан — съдия вън Върховния съд на САЩ от 1955 до 1971 година. — Б.пр.

Термин от американския футбол: изпълнение на дълъг пас към играч в благоприятна за вкарване на гол позиция. — Б.пр.

Френски протестант и реформатор (1509 — 1564). — Б.пр.

Томас Хобс (1588 — 1679) — английски социален философ, автор на „Левиатан“. — Б.пр.

Студена латиноамериканска супа от домати, краставици, майонеза и среда от хляб. — Б.пр.