Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Не мърдай, задник такъв!

Труит не помръдна, но Лайза стигна платформата и влезе в контролната кула.

— Какво смяташ да правиш, Шанк? — попита Труит и посочи с ръка контролната зала. — Ще застреляш съдия от Върховния съд пред свидетели?

Тримата мъже — механикът и двамата други зад компютрите — наблюдаваха сцената със зяпнала уста.

Вратата зад Шанк се отвори и влязоха двама мъже от охраната.

— Махнете се оттук! — извика им Шанк. — Ще се оправя сам.

Мъжете послушно затвориха тежката врата.

— И вие, момчета! — Той махна към контролната стая. — Изчезвайте! Веднага!

Мъжете се спуснаха по стълбата и излязоха от кабината за изпитания. Лайза остана в контролната зала, а Труит стоеше на стълбите на около четири метра над Шанк, който продължаваше да държи пистолета си насочен в гърдите му.

— Сега сме само тримата — каза Шанк и присви око, за да се прицели.

„Безстрашният мъж е всевластен.“

Труит се хвана за перилата и скочи към Шанк. Първият изстрел рикошира в перилата и за малко не го улучи. Труит връхлетя върху Шанк и го събори на пода, но не успя да избие пистолета от ръката му. Телата им се сплетоха и се търкулнаха по пода. Те проклинаха, сумтяха и се бореха. Когато спряха, Труит бе върху Шанк, но той го удари с пистолета в слепоочието, точно над ухото.

Отново се завъртяха. Труит сграбчи дясната китка на Шанк и насочи пистолета нагоре. Разнесоха се още два изстрела, после Труит успя да избие пистолета от ръката на Шанк. Оръжието полетя и се спря в средата на пода в огромното хале, точно пред платформата, която носеше окачения двигател.

Двамата мъже се изправиха. Шанк се спусна към пистолета, но Труит го нападна. Обви го с ръце и блъсна краката му, точно както учеха треньорите. Паднаха на пода с преплетени ръце и крака. Всеки се мъчеше да удари с лакът другия, но си разменяха къси, неефективни удари.

Макар и пристегнат от ръцете на Труит, Шанк посегна да извади окото му с палец и го заслепи за миг. Сам примигна няколко пъти и отпусна хватката си. Двамата отново се заудряха. Труит не можеше да вижда и затова удряше напосоки. Първият удар бе в челото на Шанк, вторият — по скулата, а третият се заби право в стомаха му.

„Един за Джери, един за Грег и един за мен.“

Шанк отвърна с два удара, нанесени с дясната ръка. Труит отблъсна ударите с ръцете си, но остана незащитен. Шанк замахна отдолу и го удари по гърлото. Това го остави без дъх, а Шанк го срита в слабините. Труит се сви от болка.

Шанк го ритна три пъти в ребрата и два пъти в главата. Внезапно светът посивя и Труит имаше чувството, че плува под вода. Шанк бръкна в джоба си, извади белезници и го закопча за стоманените перила на стълбите.

Лайза бе обезумяла.

Докато Шанк и Труит се биеха, тя телефонира в полицията от контролната зала. Щяха да дойдат, но беше твърде късно. Обзета от ярост, тя се оглеждаше за някакво оръжие.

Нищо!

Накрая очите й се спряха върху контролния панел. Имаше уреди за измерване на отработените газове, въздушното налягане и опростена версия на онова, което бе виждала на контролното табло в кабината на Тони — бутон за запалване и стартиране на двигателя. Беше го виждала как проверява инструкциите и сега се мъчеше да си спомни какво бе направил, за да включи двигателя.

„Тони, помогни ми!“

Труит смътно усещаше нечие присъствие. Съзнанието му се оттегли в спокойствието на дълбокия океан. Шанк стоеше над него и дишаше тежко. Лицето му бе червено, а от носа му капеше кръв. Той ритна още веднъж Труит и изсъска:

— Ще те убия, съдия. Ще убия първо теб, а после и малката ти приятелка. — Той вдигна глава към контролната зала и извика: — Идвам и за теб, слънчице!

Накуцвайки, Шанк отиде до средата на залата, където лежеше пистолетът му. Двигателят висеше точно над него.

Лайза си представяше Тони пред контролното табло. Спомняше си, че я бе погледнал и се бе усмихнал дяволито.

— Лесно е като едно, две, три — бе й казал. — Клапата за горивото, стартер, запалване.

Тя погледна панела. Всичко бе ясно обозначено. Отвори клапана за горивото, отстрани предпазващата червена капачка на стартера и натисна бутона му отдолу, след това натисна бутона за запалване. През прозореца видя как Шанк се навежда и взима пистолета си. Погледна включения двигател.

Шанк притисна ноздрите си, за да спре кръвта, вдигна глава и присви очи, изненадан, че роторният диск е започнал да се върти, а турбината — да вие.

Лайза изви лоста напред колкото можа, за да захрани двигателя с гориво. Отвън тръбата за горивото сякаш оживя, двигателят ръмжеше като сърдит бог. Долу Шанк се поколеба за миг, след това проумя какво става, завъртя се и побягна към вратата. Направи две крачки, но обувките му бяха с гьонени подметки и той се подхлъзна на бетонния под. Падна на колене и покри ушите си с ръце, за да не чува страховития шум.