Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Какво има, Ели? — попита той.

— Помислих си, че ще поискате да видите това колкото се може по-скоро. — Тя му подаде голям плик, облепен с чуждестранни цветни пощенски марки.

Щемпелът бе от Лаунсестън, Тасмания.

Сам влезе в кабинета си, свали сакото си и затвори вратата. Пое си дълбоко дъх и отвори плика. Извади бележка, написана на ръка, и втори, по-малък плик.

Бележката гласеше:

Мили Сам,

Тук е по-красиво, отколкото очаквах, но ти много ми липсваш. Всеки ден сядам до водопада, гледам дъгата и мисля само за теб. Съжалявам, че си тръгнах по този начин, но така бе най-добре. Не исках да се изправям пред съда и да отговарям на въпроси. Не исках и да си тръгвам преди следствието да определи убийството като справедливо. Не исках таблоидите да раздухват историята за женения съдия от Върховния съд, който има връзка със своя адвокат сътрудник. Щяха да открият и миналото ми. Мръсните ризи щяха да попаднат на първите страници на всички вестници. „Съдията и стриптийзьорката“. Щях да те съсипя, Сам.

Ако си ми сърдит, ако ме мразиш, че те оставих така, моля те, опитай се да ме разбереш. Аз те разбирам. Обичам те.

Той отвори другия плик и извади самолетни билети и снимка на водопада. Билетите бяха издадени на името на Скрап Труит.

От Вашингтон до Лос Анджелис и оттам до Сидни. От Сидни до Лаунсестън.

Еднопосочни.

Той огледа билетите, прочете отново бележката и разгледа снимката с водопада. Искаше да тръгне веднага към летището, без багаж, без нищо. Просто да тръгне. Но тук имаше толкова много работа.

В списъка на делата за следващата седмица бе включено ново дело срещу тютюневите компании. Хронично болни стюардеси, които в продължение на години са били принудени да вдишват тютюнев дим. Съдеха производителите на цигари, че измамно прикриват рисковете за пасивните пушачи. После идваше делото за държавен доставчик, който бил уволнен, защото говорел открито за държавните проблеми. След това беше и процесът срещу един съдия от Тенеси, който изнасилил служителки от съда и обявил, че не може да бъде обвинен на основата на федералните граждански закони.

Какво му бе казала Лайза: „Винаги ще има нещо за разрешаване“.

„И някой, който да го прави.“

Трябваше да почака до лятната ваканция. Но дори и тогава… Еднопосочен билет? Нима Лайза мислеше, че е в състояние да се оттегли? Трябваше да поговори с нея.

„По дяволите! Защо просто не ми се обади?“

И изведнъж проумя причината за гнева си. Той не я мразеше, както тя се страхуваше. Обичаше я, но тя го бе оставила абсолютно сам. В началото се бе чувствал предаден. Сега се чувстваше празен и опустошен.

„Как можа да ме напусне по този начин?“

Ели позвъни и той вдигна слушалката.

— Съдия Тарази би искал да се присъедините към него в столовата — каза тя. — Иска да обсъдите как ще структурирате анализа си за необходимостта от равноправие пред закона по делото за таксите от Мисисипи.

— Кажи на шефа, че аз не работя за него — отвърна Труит.

— Сам!

— Добре, добре. Кажи му, че тръгвам.

Сам Труит пъхна билетите и пощенската картичка в големия плик, а него остави в чекмеджето на бюрото си. Затвори го, постоя известно време замислен и тръгна към вратата. Сети се, че е забравил нещо, и спря. Върна се, взе сакото си, облече го и го закопча. Поглади реверите му, изключи осветлението и тръгна към столовата, където го очакваше един от братството.

В първата събота на април въздухът бе топъл и приятен. Черешите в Потомак Парк цъфтяха. Адвокатите сътрудници във Върховния съд се бяха измъкнали от зимата на безкрайната работа и малкото забавления, и обявиха деня за празник. Вместо да си почиват половин ден, те организираха пикник и мач по софтбол. Сам Труит обеща, че ще се присъедини към тях веднага щом си свърши работата. Седеше сам в офиса си, прозорецът бе отворен и пролетният ветрец си играеше с книжата, разпръснати върху бюрото му.

Той гледаше през прозореца и говореше в диктофона:

— Ели, напомни на Вик за доклада по делото за свидетеля на самоубийството. Вик, моля те прегледай от „Крузан срещу Мисури“ насам всички дела и ги коригирай! Напиши ми мнението си за разликата между…

— Конституционното право за отнемане на средства за живот в „Крузан“ — прекъсна го женски глас — и фактическото прекратяване на живота чрез самоубийство.

Сам се разтрепери и се обърна. Пред него бе Лайза с джинси и яке. На едното й рамо висеше платнен сак. Златисточервената й коса бе пораснала и тя я беше вързала на конска опашка. Освен светло червило нямаше друг грим и му се усмихваше с ангелска усмивка.