Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Труит се бе привел зад един стоманен оранжев стелаж, върху който бяха поставени части от двигател. Униформени от охраната бързаха след него из голямата сграда, говореха по клетъчните си телефони или по уоки-токи, надничаха под брезенти, катереха се по дървени сандъци и си подвикваха. Преследването на нарушител бе вълнуващо прекъсване на скучната им работа.

Трябваше да намери Лайза, трябваше да се сети къде би могъл да е Шанк. Как? Хангарът и складът бяха по-големи от жилищен блок. Имаше широки открити пространства с голям брой стаи и лабиринт от коридори. В огромното здание бяха разположени по-малки сгради. Можеха да бъдат навсякъде.

От прикритието си той видя как най-едрият от охраната дава заповеди на подчинените си. Те бързо се разпръснаха. Едрият мъж набра някакъв номер по клетъчния си телефон и заговори, като едновременно с това бързо се придвижваше между платформи със самолетни двигатели, роторните дискове, турбини и компресори, които приличаха на скелети. Труит го следваше на известно разстояние, привел глава. Криеше се между рафтове с тръби и маркучи.

Мъжът от охраната спря пред врата с надпис: „Вход само за администрацията“. Вратата се отвори и се показа един мъж.

Шанк!

Човекът от охраната непрестанно кимаше, сякаш приемаше заповеди.

— Да, сър! — каза той накрая.

След това вратата се затвори и той се отдалечи.

— Както разбирам — каза Шанк, — между любовниците е имало кавга.

Той извади пълнителя, избърса отпечатъците си от пистолета и го метна към Лайза. Тя го блъсна, а после го хвана.

Мигновено разбра какво е направила и го пусна на земята. Шанк го взе и хванал пълнителя с носна кърпичка, го постави отново.

— Вероятно ти е писнало от физическото насилие на Макс. Утре лицето ти ще е посиняло… ако въобще има утре. Значи застреля милия Макс и остави отпечатъците си върху пистолета. Сега остава само един въпрос. Какво да правя с теб?

Стресна ги ужасяващ удар от стомана върху бетон.

— Какво беше това? — Шанк отиде и отвори.

Разтрошеният двигател лежеше на пет-шест метра от вратата. Шанк приближи пръв.

Сам Труит погледна надолу от стоманения мост близо до тавана на разстояние шест етажа от бетонния под и изпълзя до придвижващия кабел. Бе използвал електротелфер, за да повдигне двигателя на четири метра и половина във въздуха, след това освободи хващача и го пусна. Изчака да види лицето на Лайза на вратата на чакалнята, след това натисна прекъсвача на моста и остави стоманеният кабел да се спусне към пода. Краката му бяха стъпили върху огромната кука в края на кабела, на която преди малко висеше двигателят. Сам се плъзна надолу заедно с куката. Кабелът стигна почти до пода и куката се разлюля като грамадно махало.

— Лайза! — извика Сам.

Погледите на всички се насочиха към него. Лайза затича към Сам. Шанк вдигна пистолета, но го гледаха петдесетина работници и той изруга и свали оръжието.

Колкото по-близо стигаха до пода кабелът и куката, толкова по-голяма скорост набираха. Сам се държеше с едната си ръка за куката, а другата протегна към Лайза, която подскочи към него. Успя да я хване. Кабелът продължаваше движението си по улея из огромното здание. Шанк и хората от охраната ги последваха.

Кабелът забави ход.

— Трябва да скочим! — извика Труит. — Сега!

Скочиха на твърдия под и едва се удържаха на крака.

— Хайде! — Труит я хвана за ръката и побягнаха заедно към един портал с червена сигнална светлина.

Труит едва изблъска невероятно тежката врата. След миг се озоваха в правоъгълно вътрешно здание — кабина за изпитания на двигатели, със стени, дебели метър и излети от бетон. Беше високо колкото пететажна сграда.

Върху повдигната на около десет метра платформа един механик наместваше маркуча за зареждане с гориво на грамаден двигател на „ДС-10“, който пък висеше на стоманена рамка, захваната за тавана. Тръба за отвеждане на изгорелите газове водеше от задния край на двигателя до външната стена и излизаше извън зданието.

— Хей! — извика механикът. — За бога! Каним се да стартираме двигателя. Не можете да стоите тук.

Мъжът размаха ръка към прозореца на контролната кула, от която над платформата се издигаше друга, по-малка платформа. Вътре двама мъже седяха пред компютри.

— Нагоре! — извика Труит и поведе Лайза към стоманените стълби, които водеха към малката платформа.

Зад тях тежката врата се отвори и Шанк изкрещя:

— Не мърдай!

Труит избута Лайза нагоре по стълбата и се обърна. Няколко стъпала по-надолу Шанк бе закрепил пистолета върху перилата и се целеше право в сърцето му.