Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Вън! — изкрещя Сам на Васкес, който промърмори нещо неразбираемо.

Труит отвори вратата със замах и измъкна сътрудника си от колата. Пицата падна на земята. Труит се вмъкна вътре и включи на задна предавка.

— Имаш ли клетъчен телефон?

— С моята заплата?

— Извикай полицията! — изкрещя Сам и потегли.

— Какво да им кажа? — попита Васкес, но Труит вече бе изчезнал.

Забеляза тойотата да завива надясно по Индипендънс авеню. Настъпи газта, изчака двигателят да форсира и полетя след тях. Задмина някакъв автобус, който приличаше на тролей. След като зави по „Индипендънс“ и пое на запад, загуби от поглед тойотата. Молеше се само да не са завили по някоя друга улица.

Мина край Капитолия от дясната му страна, после покрай музеите и накрая видя колата на Лайза спряла до светофара на Шеста улица. Бе само една пресечка зад нея и безумно се оглеждаше за полицай, за приятел, за някой, който би могъл да му помогне. Зачуди се дали да не слезе от колата и да се затича към тойотата, но ако светнеше зелено…

Светлината се смени и тойотата префуча през кръстовището.

— Можеше да бъде съвсем лесно — говореше Шанк. — Всичко, което трябваше да направиш, бе да играеш честно и сега нямаше да ядеш тези лайна.

Минаваха по моста през Потомак в посока към Вирджиния. Лайза бе облякла шлифера си върху съдраните си дрехи, бе включила на максимална степен отоплението на колата и вече се потеше.

— Да играя честно? С теб? С Макс и с хората, които убиха Тони?

— Имам новина за теб, Лайза. Ти и Тони скоро ще бъдете заедно.

В огледалото за обратно виждане тя забеляза бялата кола на Вик — позна я по ръждясалия покрив. Бе я видяла зад тях още на Индипендънс авеню и бе спряла на светофара, въпреки че още светеше жълто, а Шанк й крещеше да тръгва.

— Ако искаш да ни спре някой полицай, нямам нищо против.

Все още имаше шанс. Сам идваше да я спаси.

Сам Труит последва тойотата по моста и Вашингтон Мемориал Паркуей. Бе решил да ги настигне и да изблъска колата от пътя, но какво би постигнал? Само щеше да нарани Лайза. Или Шанк щеше да я убие пред очите му.

Все още обмисляше какво може да направи, когато тойотата пое към отклонението за Националното летище. Труит пресече две ленти, за да ги последва.

След няколко минути почти ги загуби. На път към терминала тойотата внезапно зави по обиколния път. Заклещен в лентата си, Сам не можеше да завие и се отклони чак на пресечката, зави в обратна посока точно срещу летящите към него коли и предизвика цял хор от клаксони. Провери добре, но тойотата не се виждаше.

Като проклинаше, той удари с юмрук волана. Беше отчаян. Къде бяха?

Шанк посочи триметровата ограда с опъната остра тел отгоре и Лайза зави към входа. Огромното здание зад портала се простираше сякаш върху цели километри площ. Виждаше се емблемата на компанията, началната буква „А“ беше с крила: „Атлантика Еърлайнс“. Хангар и сервиз за двигатели. Вход само за служители.

Спряха пред павилиончето на охраната, в което върху висок стол седеше отегчен служител. Шанк махна на мъжа, който го позна и натисна бутона, отварящ портала. Влязоха на паркинга и спряха близо до вратата на масивното здание.

Един работник с каска караше открито камионче, което наричаха влекач. Лайза помисли дали да не извика и да побегне, но влекачът изчезна, а те двамата влязоха в хангара. Шанк си окачи опознавателната значка и я поведе навътре.

На едната страна имаше няколко самолета с демонтирани части. На другата страна от тавана висяха огромни двигатели, окачени на релси или кранове. Приличаха на механични части на големи мускули.

Работници управляваха електрокари и пренасяха из хангара сандъци с резервни части. Шумът и бръмченето на двигателите отекваха навсякъде.

„Мога да побягна, но докъде ще стигна? Мога да викам, но кой ще ме чуе?“

— Опитай се да направиш нещо и си мъртва. — Шанк сякаш четеше мислите й.

Излязоха от хангара и минаха покрай пететажно бетонно здание. Зад стените се чуваше приглушен шум. Върху табелката пишеше: „Опасно! Кабина за изпитания!“. Предупредителна червена светлина премигваше в знак, че двигателят вътре е пуснат на пълни обороти.

Точно след кафенето за служителите и работниците спряха пред врата с надпис: „Вход само за служители на администрацията“. Шанк извади ключ и отвори. Пристъпиха в несъвместима с другата обстановка чакалня, която приличаше на залата на VIP на летището. Лайза видя кожени столове, голям телевизионен екран и… Макс Уонакър.