Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Това са докладите на Джо Дрейтън — главен механик и шеф по поддръжката. Всички са измислени. Бяха ми поверени лично от Макс Уонакър — президентът на авиокомпанията.

Всички очи бяха приковани върху парчето титан. Лайза усещаше, че вълнението расте.

— Тези хора няма да се спрат пред нищо — допълни тя. — Те корумпираха съда и убиха Джери Клайн. Някой от вас може да е следващият. — Съдиите разговаряха шепнешком помежду си.

— Да минем нататък. — Бракстън бе практичен както винаги. — Как разбрахте, че дискът е причината за катастрофата?

— Направихме лабораторно изследване за степента на проникване на флуоресцент в метала. Техниците го осветиха с ултравиолетови лъчи, а парчето от роторния диск бе предварително оцветено. Под цепнатината бе забелязан малък дефект, не по-голям от зрънце пясък. Специалистите го нарекоха „алфа проникване“. Това е причината за разцепването на диска. Ако „Атлантика“ наистина бе направила изпитанието, дефектът щеше да бъде забелязан, дискът — сменен и никой нямаше да загине.

— Откъде знаете, че изпитанието не е направено? — за пръв път прояви интерес Тарази. — Разполагате единствено с думите на онзи механик. Може да е искал да отмъсти на фирмата.

Лайза подаде втори комплект документи.

— В лабораторията бе извършен и масивен спектроскопичен тест. Ако предишното изследване за проникване на флуоресцент е било направено, то върху диска щяха да бъдат открити следи от трифенил фосфат, а такива липсват.

— А двеетилдифенил фосфат? — Бракстън се огледа и прикри усмивката си.

Съдиите го гледаха изумено.

— Преди от армията да ме изпратят да уча право, изучавах инженерна химия.

— Какво мислиш, Къртис? — попита Маклеод, най-невъзмутимият от съдиите.

— В това има смисъл. При наличието на диска и на резултатите от теста ищците могат да докажат проява на небрежност.

— Какво искате от нас? — обърна се Тарази към Лайза.

— Да позволите честна борба. Нека ищците да опитат да спечелят при наличието на доказателствата.

— Точно това е същината на въпроса — каза Гуендолин Робинс. — Семействата на жертвите досега не са имали истински процес. Нека го получат. Аз гласувам против „Атлантика“. Кой е с мен?

— Един глас ми нашепва, че не можем да процедираме така, но… — поде Бракстън.

Останалите изчакваха. Със сдържаното си поведение на бивш военен Бракстън стриктно се придържаше към честността и задълженията. Той беше истински човек на честта.

— … сърцето ми диктува, че младата дама има право. Не можем да се отнесем несправедливо към семействата на почти триста души, не можем да оправдаем онези, които не зачитат човешкия живот. Гласувам против. Подкрепям те — каза Дебора Каплан.

— С мен ставаме четирима — обади се Труит.

„Още един — молеше се Лайза. — Само един“.

— Да не сте си загубили ума — гневеше се Тарази. — Как ще напишем решението? Със сигурност не можем да се позовем на тези така наречени доказателства.

— Мога ли да направя едно предложение? — намеси се Лайза. — Бихте могли да…

— Не можете — отсече Тарази. — Ние вече гласуваме по делото и ви приканвам да напуснете. Достатъчно традиции разрушихме за един ден.

Лайза хвърли поглед към Труит, който й махна и мило й се усмихна. Бе направила всичко, което бе по силите й. Сам трябваше да се пребори за още един глас. Тя взе куфарчето си и излезе. В коридора отмина един от охраната на съда и един от съдебната полиция. Докато вървеше към кабинета си, прошепна кратка молитва.

Лайза отвори вратата. Осветлението бе изключено, а щорите — спуснати. Плакатът на Тасмания не бе на стената. Лежеше скъсан на две до стола й.

Чу се щракване. Тя се обърна и видя Шанк да натиска бравата. Облегна се на вратата и се зае да чисти ноктите си с ножче с черна дръжка.

— Острието е от пластмаса и стъклени влакна. Металните детектори не го засичат, но реже прекрасно. С него ще издълбая инициалите си върху корема ти.

Лайза бе онемяла от страх. Той протегна лявата си ръка и я сграбчи за китката. Придърпа я към себе си и опря ножа до гърлото й.

Лайза се разплака. Натискът на острието я ужасяваше. Опита се да извика, но звукът замря още преди да стигне до устните й. Трескаво се опитваше да измисли какво да направи.

Гуидо Тарази изтощен крачеше покрай масата. Хаотичните събития бяха пресушили силата му.

— Какво искаш да постигнеш, Сам? — отчаяно попита той.

— Да гласуваме единодушно против.

— Какво?!