Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Не и по този начин. Ние сме съдии, а не детективи. За съжаление сме с наочници — обади се Маклеод. — Длъжни сме да изключим всичко, което не е точно пред нас.

— И ще узаконим една ужасна несправедливост — каза Труит. — „Атлантика“ е убила двеста осемдесет и осем души и е прикрила вината си, корумпира съда и се опита да опорочи делото!

— Труит, ние не сме група за дебати — остро се намеси Уилям Хъбс. — Не можеш да направиш това.

— Можем, Бил. Все някой трябва да го направи.

— Сам, ти обичаш да цитираш Холмс — поклати глава Гуендолин Робинс. — Е, добре, веднъж той казал: „Този съд, младежо, се занимава със закона, а не със справедливостта“. Ние се придържаме към законите, към правилата и процедурите, макар че понякога стигаме до несправедливи решения.

— Значи е време това да се промени. — Сърцето на Сам се сви.

„Ако Гуен не е с нас, сме загубени.“

Бракстън седеше като вдървен на стола си.

— Сам, знаеш, че те обичам, но през половината си живот аз изпълнявах заповеди, а през другата половина заповядвах аз. Винаги съм се ръководел от писаните правила. А ти се опитваш да прекъснеш веригата от традиции.

— Това, което искаш, наистина е крайно необичайно — съгласи се и Дебора Каплан.

— Нечувано — промърмори Маклеод. Недоволството към Сам растеше. Той се обърна за помощ към Лайза.

„Те са така впримчени в правилата и традициите, че не искат да чуят истината. А сме толкова близо до успеха. Не можем да се откажем тъкмо сега.“

— Всички можете да видите, че е счупен. — Лайза посочи роторния диск. — Причината е в износеността на метала.

— Немислимо е — високопарно каза Уилям Хърбс. — Немислимо е по време на съвещание да изслушваме аргументите на външно лице. Гуидо, трябва веднага да закрием заседанието, преди да сме го опорочили.

Тарази кимна в знак на съгласие.

— Госпожице Фримонт, принуден съм да ви помоля да напуснете.

— Ние сме съдии — възрази Труит. — Не сме автомати. Да проявим куража и да я изслушаме. След това можете да не вземате предвид думите й, ако искате. Кажете й, че ви интересуват само правилата, а не истината.

— Чакай малко, Гуидо — каза Гуендолин Робинс. — Ние не се впечатляваме лесно. Винаги можем да игнорираме думите й, но аз искам да чуя онова, което Сам смята за дяволски важно.

Когато Питър Флахърти се обади от Маями, Шанк беше в хотелската си стая. По Си Ен Ен току-що бяха съобщили, че главният съдия на Съединените щати внезапно е подал оставка. Куриер отнесъл писмото от една страница в Белия дом. Съдията не можел да бъде открит за коментар.

— Какво, става при вас, по дяволите?

— Труит! — изсъска Шанк. — Той е в дъното на всичко.

„Предполагаше се, че шефът ще го отстрани от съдебната зала, а не обратното.“

— А сега — какво?

— Не знам — отвърна Шанк. — Но ще разбера.

Взе такси. Гневът му растеше, а настроението му помръкваше. Опитваше се да овладее чувствата си и да прецени хладнокръвно бъркотията. Отвращаваше се от Макс. Цялата работа бе негова грешка. Мразеше Лайза и оня блатен плъх Труит. Но се страхуваше. Дяволски се страхуваше! Червата му се бяха свили на топка от ужас. Той знаеше каква е цената на провала. Бе заложил всичко, не само малкия си пръст. Флахърти го бе уверил, че съдът ще гласува делото за „Атлантика“ тази сутрин. Ако това бе истина, Шанк бе вече мъртъв.

„Аз обаче няма да се дам просто така… първо ще убия съдията и малката му проститутка.“

Пътят му отне десет минути. Репортерите бяха препълнили офиса, предназначен за пресата, и се тълпяха в коридора. Шанк бе закачил на ревера си картичка, удостоверяваща, че е служител на „Асошиейтед Прес“. Прекара пет минути сред тълпата репортери, вслушваше се във въпросите, които крещяха журналистите, и в неангажиращите отговори, които даваше служителят на съда, отговорен за връзката с медиите. Разбра, че главният съдия не е посочил причина за внезапната си оставка и се е уединил със семейството си. Останалите съдии продължаваха съвещанието си и не желаеха да отговарят на въпроси.

„Със сигурност ще се намери някой да отговори на моите въпроси.“

Шанк изчака униформеният полицай да отклони погледа си и бързо изкачи стълбите до втория етаж на сградата. Влезе в стаята до кабинета на Труит. Нямаше никого. Шанк седна, вдигна крака върху бюрото и се загледа в плаката със скалистия бряг на Тасмания. Бяха й дали шанс.

Сам се усмихваше и кимаше одобрително, изпълнен с доверие към нея.

Лайза разказа цялата история, от самото начало — как в „Атлантика“ бяха фалшифицирали доклади за проверки, които никога не са били извършвани и как дискът се е разцепил поради износването на метала. Отвори куфарчето, извади документи и ги подаде на съдиите.