Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Съгласна съм — кимна Гуендолин Робинс. — Ние опровергахме правотата на съдебното решение от по-низшата инстанция. Отсъдихме, че решението ни трябва да бъде подготвено с изключително внимание. Следва да се посочи, че на ищците не е била предоставена нужната възможност за разследване. Следователно няма нищо страшно, нищо, с което да нарушаваме прецедента.

— Не можем да постъпим така — упорстваше Тарази. — Това е нечестно.

— Гуидо, ние можем да направим всичко. Ние не сме върховен съд, защото сме непогрешими. Ние сме непогрешими, защото представляваме Върховния съд.

— Ако послушаме съвета ти, Гуен — покашля се Виктор Смол, — никой извън стените на тази зала не трябва да разбере за това.

— Никога не говорим навън — подчерта Тарази. — Но не е там работата.

— Ако Виктор гласува против и така ще се разреши проблемът, аз също съм против — каза Уилям Хъбс.

— Аз съм зад Бил — обяви решението си Пауел Маклеод.

Сам се насилваше да не извика от радост и да не се усмихва. Чувстваше се по-скоро като адвокат, спечелил дело, а не като съдия. Искаше му се Лайза да бе видяла победата и нямаше търпение да я види и да й отдаде заслуженото за свършената работа. Гордееше се с нея. За миг остави мислите си да блуждаят. Представяше си общото им бъдеще. От нея щеше да стане велик адвокат и прекрасна съпруга.

— Оставаш само ти, Гуидо — каза Гуен Робинс. — Искаш ли да напишеш несъгласието си?

— И да покажа мръсните чаршафи пред „Ню Йорк Таймс“? Единството на съдиите е висш дълг. Ако хората загубят вяра в институцията, Републиката няма да пропадне, но ние ще бъдем дълбоко ранени. — Той се намръщи и сведе поглед, сякаш нямаше сили да понесе тежестта на собственото си решение. — В името на народа гласувам против.

— Благодаря ти, Гуидо — каза Труит.

„Справихме се. Справедливост срещу господстващата рутина.“

„Ние сме дяволски добър екип“ — каза си той и се размисли за всичко онова, което можеха да свършат през идващите години. За пръв път от много години — не би могъл да каже колко — Сам Труит бе наистина щастлив.

Шанк прокара ръка по тялото на Лайза. След това взе ножа, вмъкна го под горното копче и отряза конеца. Сребърното топче се търкулна на пода, а той отряза и второто, и третото. Сакото се разтвори и той го хвана за реверите. Плъзна ножа си под деколтето на сивата копринена блуза.

Лайза рязко си пое дъх и неволно отстъпи назад. Шанк я сграбчи за тила.

— Не можеш да избягаш, Лайза, така че се отпусни. Би могла да се позабавляваш.

С рязък удар той разцепи блузата й чак до кръста. Тя уплашено ахна и отново отстъпи, но той увеличи натиска на ръката си и приведе главата й напред. Този път върхът на ножа се заби между гърдите й и от раната потече кръв. С рязко движение той сряза сутиена й на две и грубо го свали и захвърли. Държеше сакото й разтворено и тя трепереше от ужас.

— Питам се — каза Шанк, — дали някой е бил чукан в тази сграда, с изключение на прекараните от съдиите.

— Ще викам — каза тя.

— А аз ще забия ножа в сърцето ти.

Лайза се бореше със страха, който парализираше тялото й.

„Остани спокойна. Опитай се да говориш с него.“

— Макс знае ли, че си тук? — Тя се опитваше да говори нормално.

Шанк постави грубата си ръка върху дясната й гърда и здраво я стисна. Тя потръпна, щом той докосна с палец и показалец зърното.

— Макс вече не може да ти помогне. Ти язди старата кранта точно до вратата на кланицата. — Той ощипа гърдата й и се разсмя. — Я, виж! Зърната ти са твърди като лешници. Сигурно ме харесваш.

— Моля те…

— Молиш ме за какво? Моля, не ме убивай! Моля те, чукай ме? Моля те какво?!

Ужасът я бе завладял. Шанк бе забил пръсти в гърдата й толкова силно, че тя имаше усещането, че ще я пробие.

— Моля те, недей.

„Не му позволявай да забележи страха ти.“

— Защо? Смяташ, че си прекалено добра за стария Шанкстър, мършава кучко?

Той отново здраво стисна гърдата й. Коленете й трепереха. После я пусна и доближи върха на ножа до носа й.

— Боиш се от ножа, нали, Лайза? Звукът на разрязана плът сбръчква старата чанта.

Паниката едва не я повали. Струваше й се, че не й достига въздух.

— Мога да ти отрежа носа както Полански направи с Джак Никълсън в „Китайски квартал“, освен ако нямаш някоя по-добра идея.

Тя беше прекалено уплашена, за да отговори.

— Може би там, където съдията пъха своя нос? Гледах те на видео, Лайза. Слушах какви звуци издаваш. Гледал съм те поне стотина пъти насаме. Само съм променил края. Разменил съм действащите лица. Вместо съдията аз ще те чукам до смърт.