Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Съдиите, невярващи, тихо разговаряха помежду си.

Главният съдия замълча и извади от джоба си носна кърпа с монограм. Избърса капките пот от челото си и като сенатор, който прави обструкции, продължи да атакува обвинителя си.

— Защо да слушаме този човек, който признава, че е влязъл с взлом в кабинета ми, този престъпник? Какво е направил? Откраднал е документите. Нарушил е правото ми на лична тайна. Извършил е тайно разследване и кражба. По делото „Мап срещу Охайо“ това не бе прието като доказателство. Не трябва да се взима предвид.

— За човек, който обича да превърта изключителното право, вие изведнъж се оказахте привърженик на Четвъртата поправка — отбеляза Труит.

— Кучи син! — простена Уитингтън.

— Клиф, само преди миг ти каза, че документите са изфабрикувани — тъжно го изгледа Гуидо Тарази. — Отрече да си ги виждал. Сега обвиняваш Сам, че ги е откраднал. Не можеш да се позоваваш и на двете неща.

— Това се нарича алтернативно пледиране — запелтечи главният съдия. — Това е мъдър подход, наистина. Възможно е да е откраднал документите, но е възможно и да не е.

Всички мълчаха и гледаха с тих ужас как Уитингтън се опитва да стане, но след това отново сяда на стола си, смален и победен.

— Какво ще правим сега? — попита Уилям Хърбс.

— Не знам — отвърна Гуидо Тарази. — Подобно нещо никога не се е случвало. Може би трябва да повикаме главния адвокат и…

— Не — прекъсна го Труит. — Нека да спазим традицията. Нищо, казано в тази зала, не бива да бъде повтаряно навън.

— Какво? — попита Гуендолин Робинс. — Да не искаш да го прикрием?

— Не, но в името на авторитета на съда сами ще решим проблема. Не трябва да опетняваме традицията. — Труит отново отвори куфарчето си. — Позволих си да приготвя писмената оставка на шефа, която влиза в сила от днес.

Той подаде документа на Гуендолин Робинс, която я подаде на Тарази, а той — на шефа. Уитингтън се втренчи в документа, но не помръдна.

— Не — нечуто промълви той.

— Клиф, ако настояваш да се бориш с това, ще разклатим устоите на републиката — каза Тарази. — Постъпката ти прави „Уотъргейт“ да изглежда като невинна лудория. Оставката ще ти спести унижението и ще запази целостта на съда.

Лицето на Уитингтън се отпусна и посивя. Сякаш за последния час бе остарял с цели петнадесет години. Обърна умоляващ взор към Гуидо Тарази.

— Повярвай ми, Клиф. Това е и за твое добро.

С треперещи ръце Уитингтън извади писалката си и с последното достойнство, което все още му беше останало, каза тихо:

— Всъщност аз от известно време обмислях оставката си. Президентът ще ме разбере.

След това надраска името си върху мястото, определено за подпис, изправи се, сковано се поклони на другите и напусна залата. Завинаги.

— А сега какво? — попита Виктор Смол.

— Имаме да разглеждаме три дела — отвърна Гуидо Тарази. — Започваме с „Атлантика“.

Миг по-късно на вратата се почука. Както бе прието, вратата отвори младшият съдия.

— Тя не може да влезе тук! — Гуидо Тарази извиси глас за пръв път, откакто Труит бе постъпил в съда. — Сам, ако искаш да разговаряш със стажантката си, излез навън, но тя не може…

Гласът му заглъхна. Труит приближи Лайза, която стоеше на вратата с куфарче в ръка. Изглеждаше делова в тъмния сив костюм на Ан Клайн. Сам излезе в коридора.

Върна се в залата като влачеше тежък дървен сандък.

„Ние сме на половината път до целта. И докато братството бърбори и при царящото смущение, трябва да действаме бързо.“

— Сам, ще ми кажеш ли какво става? — Тарази бе влязъл в ролята на шеф. — Неприкосновеността на съвещанията никога не е била нарушавана, дори и при най-трагичните моменти в съда. Да не добавяме анархия към хаоса!

Труит отвори сандъка и постави тежкото триъгълно парче сплав върху покритата с филц маса.

— Какво е това? — Виктор Смол се отдръпна, сякаш парчето метал бе бомба.

По лицето на Бракстън се виждаше, че е разбрал.

— Това е част от роторния диск. Сам, къде по дяволите, го…

— Шефът по поддръжката на „Атлантика“ го е намерил на сутринта след катастрофата — каза Труит. — Компанията го е скрила още преди да се появят хората от НСТБ, но аз и Лайза го намерихме.

— Доказателство! — изкрещя Тарази. — Доказателство, което не е включено в документите по делото. Сам, ние трябва да се придържаме към процедурите, да спазваме правилата…

— Ние трябва да се придържаме към правосъдието! — отвърна Труит.