Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Труит за малко не го пропусна. Оглеждаше се за тойотата и едва не пропусна означението. Беше попаднал на индустриалната улица със складове, магазини за части и служби за сервизна дейност. Доставчици, поправка на двигатели, спедитори. И накрая — табелата на „Атлантика Еърлайнс“.

Труит се отправи към павилиончето на охраната, където чакаше униформен мъж.

— Аз съм с господин Шейкениън. — Труит свали прозореца си.

Човекът от охраната бе стъписан.

— Не влезе ли Шанк преди малко? — попита Сам, сякаш двамата бяха големи приятели. — Шанк с една жена в тойота.

— Да, преди две-три минути, но не каза нищо за вас.

— Трябваше да се движа точно зад него, но движението ме забави.

— Аха. Сега ще му се обадя.

Човекът от охраната влезе в павилиончето и набра телефонния номер. Труит настъпи педала на газта, почака миг остарелият двигател да набере мощност и рязко тръгна напред като счупи бариерата.

Държеше чаша — явно не първата за деня.

— Лайза! Какво… какво прави тя тук?! — обърна се той към Шанк. — Мислех, че ще я освободим от всичко това. Не ти ли казах…

— Макс, ти си една нещастна торба с лайна. Заради нея сме тук. Намерила е диска.

— Не ми пука! — Макс бе изтощен и сразен. — Вече не ми пука.

— Какво става, Макси? — изсмя се Шанк. — Чувстваш се изхабен? Кризата на средната възраст… или на края на живота? Защото ако загубим делото, ти ще…

— Ние загубихме. Вече загубихме.

Лайза го погледна с молещи очи.

„Моля те, Макс, каквото и да знаеш, не го казвай!“

— Гласували са тази сутрин — поясни Макс. — Осем на нула. Труит ще пише решението.

— Откъде разбра това, по дяволите?

— Един от сътрудниците на Уитингтън чул, после му съобщил. Уитингтън пък се обадил на Флахърти, за да му каже, че съжалява.

— Осем? — повтори невярващо Шанк и се обърна към Лайза. — Лъжлива кучка!

И я зашлеви през лицето. Тя залитна. Очите й се напълниха със сълзи. Върху бузата й се появи червена следа от кокалчетата на грубата ръка на Шанк.

— Не я докосвай! — изкрещя Макс.

Шанк преметна ръка през врата на Лайза и я притисна. Тя изохка.

— Пусни я! — настояваше Макс.

— Да ти го начукам!

Куршумът се заби в кожения стол. Шанк замръзна на мястото си, пусна Лайза и се обърна. С треперещи ръце Макс бе насочил към него деветмилиметров пистолет.

— Ако я нараниш, ще те убия. — Гласът на Макс трепереше.

Шанк се задави от смях.

— Глупаво копеле! Какво мислиш, че ще направи Коширо? Ние и двамата сме мъртъвци.

— Ще поговоря с него — каза Макс.

— Не можеш да го убедиш да те пусне. Можеш да се откупиш, но нямаш двеста милиона долара.

— Няма смисъл да измъчваме Лайза. Нека си върви.

— Зарежи това. Заради нея сме тук. Ще я убия!

— Ще те застрелям. — Макс отново насочи пистолета с треперещите си ръце.

Шанк сви устни в противна усмивка.

— Ти не си убиец, Макс. Ако беше, нямаше да съм ти нужен. — Той пристъпи към него.

Макс отстъпи.

— Застреляй го, Макс — молеше Лайза. — Застреляй го, иначе ще убие и двама ни.

— За някои хора това е лесно. — Шанк гледаше Макс в очите. — За други е напълно невъзможно. Те не могат да убият нахапано от бълхи куче или кон със счупен крак, да не говорим пък за човешко същество.

— Ти не влизаш в това число — викна Лайза. — Стреляй, Макс!

— Не мърдай! — Дулото на пистолета се въртеше в кръгчета.

— Не. Ти спри. Дай ми пистолета, Макс.

— Няма.

Шанк го приближаваше. Бяха само на няколко крачки един от друг. Макс се опита да уравновеси оръжието като го хвана с две ръце. Показалецът му бе върху спусъка. Изведнъж се разнесе внезапен звън и Макс се стресна. Оръжието подскочи в ръцете му, чу се изстрел и на стената се появи дупка. Преди да се опомни, Шанк измъкна пистолета от ръката му и го удари с дръжката по темето. Макс се строполи на пода.

Телефонът отново иззвъня. Шанк измъкна клетъчен телефон от джоба си и изръмжа. Погледна Лайза, която бе коленичила до Макс и държеше ръката му.

— Тук?! — възкликна Шанк. — Той е тук?

— Имаш и друг ангел пазител, Лайза. — Шанк затвори телефона. — Да се надяваме, че не е свършен човек като стария Макс.

Макс се мъчеше да се изправи. Държеше с две ръце главата си, а между пръстите му се процеждаше кръв.

— Ранен е — каза Лайза. — Има нужда от помощ.

Шанк насочи пистолета към гърдите на Макс и натисна спусъка. Куршумът отхвърли Макс чак до стената.

Кръвта бликна върху Лайза. Тя извика, а Макс се свлече на пода.

— Вече няма нужда от помощ — каза Шанк.