Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Писмата, които получаваше в Кеймбридж, бяха изпълнени с омраза, която го шокираше. Протестиращите бълваха нападки и обиди. Наричаха го ляво ориентиран представител на Американския съюз за граждански свободи и почитател на порнографията, който предпочита да се грижи за отрепки и престъпници, вместо за семействата и заетостта на хората.

Въпреки цялата тази врява Сенатът го одобри и ако резултатът от петдесет и три гласа в негова подкрепа срещу четиридесет и седем против не бе доказателство за доверието към него, то всичко губеше значението си. Бе назначен пожизнено или — изразено с думите на конституцията — докато има добро поведение. С главно „П“.

Сам Труит възнамеряваше да води живот за пример, за да не привлича вниманието на Фондацията за защита на семейните ценности. Членовете й го бяха взели на мушка и се бяха зарекли да изготвят петиция още при първото му провинение. В миналото си той имаше една-единствена грешка, отбелязана от ЦРУ по време на разследването, което проведоха, когато бе включен в президентския списък с претенденти за мястото. Преди десет години една студентка по право — Трейси, бе подала оплакване за сексуален тормоз срещу него, след като бе спал с нея. Независимо от това той й бе поставил заслужената оценка на изпита по конституционно право. Бе останал верен на академичните добродетели, макар и да бе погазил брачната клетва.

Трейси обаче бе решила, че не е изпълнил своята част от сделката. Всъщност тя бе тази, която го прелъсти, но той бе престъпил университетските закони. Глупак! С главно „Г“! И не бе проумял колко глупаво бе постъпил, докато един ден жена му Кони не заяви с ледената си усмивка:

— Следващия път, когато чукаш студентка, Сам, спести ми унижението и й пиши отлична бележка.

Преди повдигнатото обвинение да бъде разгледано, Трейси отпадна от университета и му спести моралната дилема. Щеше ли да каже истината?

„Вярно е, че я чуках, но тя поиска.“

Блестящо! Просто блестящо.

„Истината, цялата истина и нищо друго, освен истината.“

„Докато четях реферата й за легалността на правата на практикуващите стриптийз в граничните петролни платформи, тя влезе в кабинета ми и си вдигна полата.“

„Искаш ли да ме погалиш?“

„Тя беше млада, изпълнена с желание и страст… Бог да ми е на помощ, но аз съм най-обикновен мъж.“

С малко „м“.

Или щеше да излъже?

„Никога не съм я докосвал. Очевидно тя е млада жена с неуравновесена психика и развито въображение.“

Така щеше да измени на принципите си, но за щастие не му се наложи да отговаря на въпроси.

Каква ирония! Личният му живот нямаше нищо общо с високите му професионални стандарти.

Вече бе дал обет за моногамия, което, като се имаше предвид бракът му, бе равнозначно на обет за целомъдрие. Когато сподели мислите си с Кони, тя се разсмя и каза:

— Не забравяй бедността. Трябва да дадеш обет за бедност и да повлечеш и мен.

„Бедността за Кони означава невъзможност да си позволиш лятна къща в Хамптън.“

Труит бе напълно сериозен в намерението си да води безупречен живот. Никакви скандали. Нито в Съда, нито извън него. Никакви амуниции за мускетите на Фондацията. Искаше дълга и продуктивна кариера, искаше да изразява убедително мнението си и възгледите му да останат завинаги в юриспруденцията. Искаше да се присъедини към трийсетгодишния клуб на Маршал, Холмс, Блек, Дъглас и Бренан.

„Ще подлудя неприятелите си, а след това ще ги отстраня.“

В този миг обаче Труит се притесняваше от първия си работен ден в съда и за първото десетилетие. Имаше чувството, че се е промъкнал във величествената сграда тайно. Точно след разсъмване бе изкачил стъпалата. Спря пред огромните шесттонни врати. А преди това бе приседнал на една пейка на Овалния площад. Зад него в розови светлини блестеше Капитолият. В основите на сградата на съда бяха изобразени везните на справедливостта, мечът и книгата, маската и факлата, писалката и жезълът. Взираше се в двете мраморни фигури до стълбите, седнали като на трон — от едната страна седеше Справедливостта, а от другата — Властта. Шестнадесет мраморни колони поддържаха фронтона със скулптурата на Свободата, седнала на трон и заобиколена от други символични фигури. Отдолу бе гравирана възвишената фраза: „Равенство пред закона“. Пред мраморните фигури чувстваше краката си като залепнали.

Сградата бе построена така, че да можеш да влезеш върху гърба на слон, следван от кавалкада със златни тромпети и развети знамена. А той се чувстваше като крадец.