Пол Ливайн - 9-те скорпиона

„В кожуха на втория двигател са открити частици от пентаеритиролов тетранитрат, но повечето от частите, включително и роторният диск, не бяха открити — заяви Синтър. — Вероятно са потънали в мочурищата на Евърглейдс и никога няма да бъдат намерени.“

Пентаеритироловият тетранитрат е компонент в пластичните експлозиви. Синтър добави, че няма съмнения за грешка на пилота. Няма механични повреди, с изключение на излязлата извън строя система за контрол на машината, последвала експлозията в двигател номер две. Синтър изрази опасение, че разследването се е забавило. В деня на инцидента въоръжени самолети от Въздушната флота на САЩ са изпълнявали полет от военното поделение в Кий Уест. Той отрече версията ракета „земя — въздух“ да е причина за катастрофата на гражданския полет. Никой от военните самолети не е докладвал за изстрелвана ракета.

Две седмици преди катастрофата група кубински емигранти е заплашила „Атлантика Еърлайнс“, която чрез свой чуждестранен филиал е започнала да изпълнява чартърни полети от Мексико Сити до Хавана. Двама от членовете на групата „Бригада на свободата“ са били арестувани, докато са изписвали със спрей лозунги срещу Филип Кастро върху корпуса на самолет на „Атлантика“, след като са се прекатерили през оградата на хангара на компанията в Маями. Групата категорично отказва да поеме отговорността за катастрофата.

„Тук е седял Оливър Холмс Младши. Не, не на този стол. А ако трябва да бъдем точни, не дори и в тази сграда“ — помисли си Сам Труит.

„Но е седял в края на съдийската скамейка, вляво от Главният съдия на Върховния съд.“

Това място последователно бе принадлежало на Брандис, Кардозо, Блек, Франкфуртер и Бренан — съдии във Върховния съд на САЩ, до един светила на съдебната практика, чиито размисли и присъди бяха гравирани в камъка за вековете!

„Как бих могъл да се сравнявам с тях?“

Беше един от редките моменти, когато Сам Труит се чувстваше несигурен. Често го описваха като суетен и егоист. Неприятелите му го наричаха интелектуален сноб, откъснат от реалния свят. Но и приятелите, и неприятелите му бяха единодушни, че е блестящ и красноречив. Опонентите му се страхуваха, че ако остане на този пост достатъчно дълго, с времето мнението му ще тежи повече от два или три гласа в Съда. И че ще използва превъзходния си интелект, за да влияе на другите.

Уви! В момента Труит не бе в състояние да убеди и котка да се спусне след мишка. Самочувствието му бе в криза. Люшкаше се по вълните на съмнението в собствените си възможности. Чувстваше се като самозванец, който грози с картините си стените на Лувъра, като грешник пред олтара.

Въпреки че бе висок повече от метър и осемдесет и тежеше стотина кила — той беше бивш атлет и макар и на четиридесет и шест, имаше стегнато тяло — той се чувстваше като джудже сред величествените колони в залата на съда.

Сам Труит още не се бе възстановил от процедурата по утвърждаването му. Парещият сарказъм на личните нападки го бе заварил неподготвен. По Си Ен Ен, преди да започне заседанието на Сенатската комисия по съдебно право, републиканците бяха заявили, че изтеглят своя човек. Болката от нанесените рани още не бе отшумяла. Сети се колко неловко се почувства, когато сенатор Торнтън Блеър от Южна Каролина, говорител на дясноориентираната Фондация за защита на семейните ценности, започна да го пече на шиш.

— И така, ако приемем думите ви, професор Труит — бучеше Блеър и размахваше куп статии на Труит, публикувани в „Харвард Лоу Ривю“, — вие ще назначите хомосексуалисти за учители и ще забраните изучаването на Библията в училище. Ще раздавате презервативи на невинните ни деца и ще отнемете от ръцете на гражданите оръжието. Ще наемете федерални полицаи да защитават привържениците на аборта, но ще оставите лишени от закрила срещу убийства и покушения невинни хора. Така ли е, професоре?

— Това е погрешно тълкуване на възгледите ми. — Труит се потеше под светлината на прожекторите, но външно успя да остане непроницаем и хладен.

— Погрешно, така ли? — изрече сенаторът, като че ли думата бе цинична. — Кога за последен път сте били на черква, професоре?

— Не разбирам какво общо има това? — Труит сякаш се опитваше да се задържи изправен върху камък сред буйно течащите води на някаква река.

— Не съм предполагал, че ще разберете. — Блеър се обърна към председателя на комисията. — При наличието на адвокати, които на брой са повече от бълхите в козината на остаряло куче, човек би предположил, че президентът ще намери някой, който чете Светото писание поне в неделя сутрин.