Пол Ливайн - 9-те скорпиона

— Заради скромността си?

Уитингтън се изсмя. Смехът му бе оглушителен като звука на водопад.

— Защото не робувам на принципи. Пукната пара не давам дали жените правят аборти, но категорично възразявам този съд да изтъква конституционните права за права на личността, след като в свещените документи не се казва и дума за това.

— Безполезно е да казвам, че аз…

— Спести си думите, Сам. Ясно ми е какво е мнението ти.

Труит се запита на какво ли приличат съдебните заседания, когато шефът с гърмящ глас отрича всяко несъгласие с мнението си. Напомняше му на напътствието, дадено от Сам Голдуин към някакъв млад сценарист: „Когато се нуждая от мнението ви, аз ще ви го съставя“.

— Ще ти кажа още нещо — избоботи шефът. — Миранда 3 3 Миранда — фамилното име на ответник по дело за осигуряване на законови права на арестувано лице. Съгласно решение на Върховния съд от 1966 година на арестувания се дава право да не отговаря на въпроси, да получи адвокатска защита и др. — Б.пр. е същинско нещастие. По дяволите! Сега ченгетата трябва да настояват и да убеждават арестуваните да не признават. Не бих спазвал и така нареченото правило за изключение. Ако полицаят прави грешка, защо трябва да се освобождава престъпникът?

— Предполагам, че се противопоставяте и на правата, които Петата поправка осигурява срещу самообвинението?

— Не съвсем — без следа от ирония отвърна Уитингтън. — Но какво би могъл да направи съдия от първа инстанция, ако обвиняемият не изразява становището си?

„Този стар лешояд се държи с мен като с първокурсник.“

— Съдията напътства съдебните заседатели и им обяснява, че не е позволено да правят неблагоприятни заключения поради невъзможността обвиняемият да свидетелства. — Труит се постара да прикрие досадата в гласа си.

— Не се ли прави това само в името на простия разум? Защо да не съдят съдебните заседатели? Само защото бедната невестулка дори не прави опит да противоречи на показанията срещу нея?

— Защото този съд задължава подсъдимия да не свидетелства срещу себе си.

— Абсурдно решение! — извика Уитингтън. — Ако зависеше от мен, бих го отменил.

Вратата се отвори и надникна човек в синята униформа на охраната на съда — навярно бе привлечен от шума, вдигнат от съдията Уитингтън. Видя кои са и си излезе.

Главният съдия снижи глас и се приближи до Труит, сякаш възнамеряваше да сподели голяма тайна.

— Сам, запознат ли си с делото за тютюна, което предстои да разглеждаме?

— Още не съм привършил докладите, но знам, че Синият кръст обвинява производителите на цигари, че подправят данните за нивото на никотина и така пушачите се пристрастяват.

— Това е едната страна. Просто една от модерните тенденции хората да обвиняват големите фирми за собствените си слабости. Щом някой иска да пуши, нима законът ще го спре?

— Не в това е същността — Синият кръст иска връщане на медицински разноски въз основата на…

— Наречи го както искаш, но това е още един пример за използването на съда като средство за промяна на социалната политика. Ти не си предразположен да гласуваш в полза на ищеца, нали?

Въпросът го стресна.

— Аз не съм предразположен към никоя от страните, преди да довърша докладите и да изслушам и двете страни.

— Не ставай прекалено добродетелен. — Главният съдия се покашля. — Всички ние, по един или друг начин, сме предразположени и много рядко вървим срещу собствените си пристрастия. Надявах се, че ще мога да разчитам на теб в това дело.

„Така значи. Добре обмислена сделка, типична и за конгресмените в кулоарите. Толкова значи за светостта на храма!“

— Не се опитвате да ми повлияете, нали?

— Опитвам се да разбера позицията ти, но имам чувството, че двамата с теб ще имаме разногласия почти по всичко — каза Уитингтън. — От твоите писания мога да отсъдя, че ще се ориентираш в полза на ищеца.

— Само когато фактите и законът са на негова страна — отвърна Труит.

— Законът е такъв, какъвто кажем, че е — лукаво се усмихна шефът. — А фактите могат да бъдат интерпретирани така, както ние пожелаем. Сам, нека не започваме с кавга. Ще сваля картите на масата. — Главният съдия помълча. Изучаваше Труит. — Предполагам, се досещаш, че ще се противопоставя на мнението ти.

Труит предпочете да си замълчи и призова наум на помощ Петата поправка.

— И ще го направя. Сигурно смяташ, че действията ми са продиктувани от политически причини, но грешиш. В момента съдът е разделен на лагери. Дяволски трудно е да се постигне консенсус. Има твърде много и твърде различни мнения, твърде много гледни точки, които си съвпадат, но са на различна основа, твърде много несъгласия.