Пол Ливайн - 9-те скорпиона

„Очаква се да контактуваш с очи, малката. Очаква се всеки мъж да смята, че искаш да възбудиш точно него.“

Беше млада и очевидно неопитна. Макс се развълнува. Искаше не само да я свали. За бога! Та той бе преспал с половината от секретарките във фирмата си, с няколко стриптийзьорки, а освен това — и с учителката на дъщеря си. Това момиче бе различно. Изглежда, беше попаднало на неподходящо място.

„Как красиво момиче като теб…“

Мъжкото му его вече се бе заело със спасението й. Какво ли само не би направил за нея!

„И обратното.“

Леопардовата рокля я нямаше. Тя бе възседнала месинговия парапет. От време на време бедрата й се отъркваха в гладката тръба или се извиваха около нея — в ритъма на музиката. А стегнатият й задник се движеше в такт с пулса му. Очите й бяха широко отворени, бе почервеняла. Гледаше Макс.

„Виж ти, виж ти!“

Тя срамежливо му се усмихна, стана от парапета и приближи ръба на сцената. Той плъзна банкнота от двадесет долара под жартиерите й. Освен обувките с висок ток жартиерите бяха единственото й облекло. Ягодово червените зърна на гърдите й стърчаха възбудено. Устните й бяха извити в невинна, но съблазнителна усмивка. Не каза нито дума. Само се завъртя, наведе се и постави длани върху коленете си. Изви гърба си. Завъртя задник по посока на часовниковата стрелка, а после — обратно. Бедрата й потрепваха. Той почувства присвиване в слабините.

По-късно, след края на номера, отново облечена с леопардовата рокля и с ушите, Лайза го приближи колебливо, изправена на обувки с петнадесетсантиметрови токове. Като се усмихваше под изрисуваните мустаци, тя го попита дали не би желал да й поръча едно питие.

— Как се казваш? Джелилоръм или Мистофелис?

— Ръмпълтийзър — отвърна мигновено тя.

— Гледала си шоута? — отбеляза изненадано той.

— Не. Няма как. Приятелят ми смята, че да отидеш на театър означава да гледаш три лесбийки в кожи и вериги.

— Тогава как…

— Като дете прочетох стихотворенията на Елиът.

— Като дете — повтори той с усмивка.

— Да. Сториха ми се глупави. Мисля, че е трябвало да си остане при „Изгубеният свят“.

— Много ли четеш?

— Уча. Това е всичко, което правя. Уча през деня, а нощем се събличам.

Забеляза, че тя го оглежда. Отбеляза й факта, че ноктите й са добре поддържани. Не се опитваше да се прикрива и вероятно изчисляваше бакшиша си като съдеше по модела на часовника му.

— Танц ли желаете или нещо друго?

Той се засмя.

— Ти наистина си Ръмпълтийзър.

— Че няма да съм Алфред Пръфрок!

— Как ти е името? Не си го казала.

— Ейнджъл — излъга тя.

— Не! Аз съм твоят ангел.

Така беше. По онова време Макс беше собственик на спедиторска фирма в Маями и току-що се бе справил със стачката на шофьорите. Той спаси Лайза — тийнейджър беглец. Измъкна я от Тедърлойн и я настани в апартамент на Ноб Хил. Лайза не беше като другите и не ламтеше за пари. Тази умна стриптийзьорка четеше Достоевски по време на паузите в съблекалнята. Взе си дипломата за средно образование във вечерна гимназия и възнамеряваше да се запише в държавен колеж. Тогава Макс промени пътя на живота й като й предложи да учи в Бъркли.

— Ти си по-умна от мен — каза й онази вечер. И след това й го повтаряше, докато самата тя не повярва, че е така.

Лайза наля от скъпото уиски, което той бе донесъл. Макс разклати златистата течност в чашата, отпи и изпълнил ритуала, се обърна към нея.

— И сега какво? На една и съща страница ли сме?

— Не мога да го направя, Макс. Не мога да проституирам и да се предлагам сама.

— Какво?! — Лицето на Макс почервеня. Гледаше я невярващо.

— Бих направила всичко за теб, но не и това.

— Това е единственото, за което някога съм те молил.

— Съжалявам. Искам да ти помогна, но…

Макс беше прекрасен. Къде ли щеше да е тя в този миг, ако не беше Макс? Онова, което й бе дал — образование и вяра в собствените сили, я бе променило. Не знаеше кога точно се отказа от начина му на живот, но там някъде между „Тайки Клъб“ и Върховния съд промяната бе извършена окончателно.

— Искаш прекалено много, Макс.

— След всичко, което направих за теб, не мислиш ли, че ми дължиш поне това? — Гласът му режеше като бръснач.

Никога не бе говорил така. Обзе я гняв. Погледът й бе убийствен, а гласът — леден.

— Защо просто не направиш сметката, а аз ще заплатя и лихвите. Колко е първата вноска, Макс?

— Не става дума за пари и ти прекрасно знаеш това. Възмущавам се от отношението ти, ти сякаш ме гледаш отвисоко.