Пол Ливайн - 9-те скорпиона

б. Болка и страдание на оцелелите и наследниците;

в. Загуба на обществено положение, на присъствието, напътствията и помощта на покойния;

г. Загуба на подкрепа;

д. Загуба на нетни натрупвания, загуба на живот, разноски по погребението.

По тази причина ИЩЦАТА официално и настоятелно моли да се заведе дело и да се издаде присъда срещу „Атлантика Еърлайнс“ за компенсация на щетите плюс лихвите и разходите на стойност 2 000 000 (два милиона) долара, както и други вземания, присъдени от съда.

С уважение:

През нощта преди събеседването във Върховния съд на САЩ Лайза не бе уверена, че ще се справи. Тя искаше тази работа — че кой току-що изпечен адвокат не би я искал?! Но мисълта, че за да заплати за старите си дългове трябва да опорочи мястото и самата идея, я караше да се съмнява в онова, което бе постигнала.

„Дали наистина съм се променила? Дали съм Лайза Фримонт, която завърши с magna cum laude Станфорд, или съм Ейнджъл от «Тайки Клъб» в Тендърлойн?“

Преди да посети сградата на Съда смяташе, че би могла да се справи, но там бе обзета от преклонение и изпълнена с благоговение.

„За бога! Полазиха ме тръпки. Как да обясня на човек като Макс, че от мраморните статуи и прашните юридически книги, от допира с историята са ме полазили тръпки? Той се вълнува само когато индексът «Дау Джонс» се качва.“

Точно в шест часа Макс отвори със собствения си ключ и влезе в апартамента й. Целуна я, след това си наля уиски, а за нея приготви коктейл „Гибсън“ с повече водка и по-малко вермут. Разхлаби вратовръзката си, свали сакото си, модел на Армани, и го сложи върху облегалката на един стол. Събу лъснатите си до блясък мокасини.

Лайза носеше опъната по тялото дантелена камизола и високо изрязани бикини, обточени с бял сатенен кант, а сега си облече розовия халат, на чийто фон златисточервените й коси блестяха като мед. Облече го, защото Макс нагласи климатика на седемнадесет градуса. Нямаше значение къде бяха двамата — в нейния апартамент или в хотелска стая, всичко ставаше според желанието на Макс. И ето — сега, когато във Вашингтон бе дошла ранната есен, в хола й се бе настанил студ, сътворен от човешка ръка.

Студ не само в прекия смисъл на думата.

Не излязоха да вечерят навън. Бе твърде рисковано, но не защото съпругата на Макс — Джил, можеше да ги открие. Джил бе безкрайно щастлива, че е сама в Маями, при това от дълго време знаеше за връзката им. Ставаше дума за много по-голям риск. Между нея и „Атлантика Еърлайнс“ не можеше да съществува нито връзка, нито — съгласно юридическата терминология — близост. Ако бъдеха разкрити, тя нямаше да е от полза за големия план на Макс.

„Ако въобще мога да се справя с него.“

За миг се замисли как ли би постъпил Тони. Не беше лесно да си представи. Тони Кингстън бе скаут, елитен пилот, човек, който не пресичаше неправилно улицата, не разхвърляше и не говореше за данъците си. Тони си отиде и сега адвокатите на ищцата го обвиняваха в небрежност. Лъжливи копелета! Хищници, които забиват зъби в тялото на мъртвия. Донякъде й се искаше да помогне на Макс, за да се приключи случаят, но съзнаваше, че е безразсъдно. Ненапразно през всичките тези години се бе учила да разбира правната логика.

След вечеря заяви на Макс, че не може да го направи. Спориха до два през нощта.

— Етичен проблем?! — невярващо запита Макс, като крачеше напред-назад из малкия хол. — Три години кроим планове и накрая — етичен проблем?

— Макс, виждам, че не ме разбираш.

Той спря, за да обмисли думите й.

— Страхуваш се да не те лишат от адвокатски права?

— Бих имала най-кратката кариера в историята на правото — каза тя. — А мога да вляза и в затвора.

— Това било значи — разсмя се той снизходително, така, както го правеше, когато се подиграваше. — Ти се страхуваш. Още си спомням времето, когато можеше да се разхождаш чисто гола сред пияни банкери. Беше в състояние да държиш под контрол всички със съобразителността си и поведението си, а сега се впечатляваш от някакъв си помощник главен държавен адвокат, който кара шевролет.

„Страхотно, Макс, преценяваш хората по нетната им стойност.“

— Ако караше порше, повече ли щеше да те респектира?