Пол Ливайн - 9-те скорпиона

Самолетът увеличи скоростта и носът се наведе.

— Намали малко — каза Кингстън. — Движим се твърде бързо.

— Без подкрилки и задкрилки не мога да намаля, без напълно да изгубим скорост.

„Не е безнадеждно“ — каза си Кингстън, но обстоятелствата бяха против тях. Със скорост триста и двадесет километра в час, загубеха ли скорост, щяха да се врежат в мекия терен.

Доузиър намали силата и на двата дросела.

Твърде много.

Обви ги облак дим, чу се трясък.

— Гадост! — изкрещя Райдър. — Номер едно е извън строя.

Вече летяха само с един двигател. Доузиър усили мощността. Уви! Беше късно. Третият двигател се задъхваше и пушеше. Всички мълчаха. Огромният самолет се носеше като в безмоторен полет.

— Кураж, момчета — каза Тони Кингстън. — Кацаме.

В последвалите секунди се чуваше само мекият, но тъжен звук от движението на въздушните маси около корпуса на машината. Изведнъж лявото крило се изви надолу, самолетът тежко се завъртя и крилата застанаха перпендикулярно на земната повърхност. Из кабината се разлетяха листа хартия. Не можеха да изправят крилата. Тони Кингстън се бореше с лоста, но всичко беше безполезно. Чуваше писъците в салона. Същите, които чуваше нощем в кошмарите си. До него вторият пилот шептеше молитва.

Кингстън искаше да удължи мига, да подреди мислите си, да измъкне спомените от паметта си. Нямаше време.

След това я видя. На лицето й бе изписано страдание. Усети остра болка, като си представи мъката й, когато узнае…

Каза думите на глас. Записващото устройство работеше. Тя щеше да ги чуе или поне щеше да ги прочете. Каза й, че я обича.

Неясни образи преминаваха пред очите му: баща му, отдавна погребан, студеното езеро в Минесота, където обичаше да плува като дете заедно със сестра си. След това пред очите му застана зърнистият черно-бял кадър. Двама мъже вървяха по палубата само миг преди да ги удари ракетата.

Какво си бяха казали? И защо не избягаха?

ДО РАЙОННИЯ СЪД НА ЕДИНАДЕСЕТИ СЪДЕБЕН ОКРЪГ

ОКРЪГ ДЕЙД, ФЛОРИДА

ДЕЛО №97-00136 СА 04 (11)

ГЛОРИЯ ЛОБАХ

Лично и като наследник на починалия Хауард Дж. Лобах

Ищец

срещу

„АТЛАНТИКА ЕЪРЛАЙНС“

корпорация от Делауер

Ответна страна

ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

ЗА НЕПРЕДУМИШЛЕНО ПРИЧИНЕНА СМЪРТ

Ищцата Глория Лобах, лично и като наследник на починалия Хауард Лобах, дава под съд ответната страна „Атлантика Еърлайнс“ (наричана по-долу „Атлантика“), корпорация от Делауер, и декларира следното:

1. Това е дело за непредумишлено причинена смърт по непредпазливост в съответствие със Закона за издаване на смъртен акт за непредумишлено причинена смърт от Флорида;

2. „Атлантика“ е обществен превозвач, ангажиран с превоза на надлежно заплатили билетите и пътните си такси пътници, по редовно изпълнявани рейсове със собствени машини или такива на лизинг, управлявани, поддържани и/или контролирани от „Атлантика“, нейните агенти и/или служители. Като обществен превозвач „Атлантика“ е задължена да осигури възможно най-добрите грижи за своите пътници.

14. По това време „Атлантика“ е собственик, наемател и/или оператор по контрола на самолет, модел ДС-10, с регистрационен номер N1809U, който е използван в качеството на обществено превозно средство за транспорт на пътници.

15. Покойникът е бил редовен пътник на „Атлантика“, заплатил билета и останалите такси. Самолетът е изпълнявал полет по Вътрешни линии между Ню Йорк Сити и Маями, Флорида. Покойникът е бил един от двеста осемдесет и осемте загинали при катастрофата във Флорида Евърглейдс на 27 декември 1995 година.

16. „Атлантика“ чрез своите агенти и служители не е изпълнила задължението си за грижа към покойния като е проявила небрежност и е пропуснала:

а. Да осигури съответното оборудване на самолета;

б. Да управлява самолета по съответстващия начин;

в. Да обучи своя въздушен екипаж как да процедира в случай на загуба на контрол върху летателния апарат;

г. Да инспектира, преглежда за ремонт и да подменя износените или неподходящи части;

д. Да осигури достатъчно охрана, за да предотврати поставянето на бомби или на други източници на експлозия на борда на самолета;

е. Да управлява със сигурност и компетентност самолета.

От изброените пропуски произтича въпросната фатална катастрофа.

27. В резултат от катастрофата „Атлантика“ носи отговорност за щетите, нанесени на ищцата, а именно:

а. Болка и страдание на починалия непосредствено преди смъртта;