Камила Лекберг - Ледената принцеса

Най-голямо любопитство будеше въпросът кой е бил бащата на детето й. Франсин не вярваше да е Хенрик, но никой не можеше да знае какво се случва в нечия спалня. Затова Ерика не го изключваше като възможност. Ако обаче детето беше извънбрачно, то дали бащата бе мъжът от Фелбака, или Алекс имаше връзка и с някого от Гьотеборг?

Ерика оставаше с впечатлението, че Алекс е живяла някак встрани от най-близките си хора. Правила е каквото си поиска, без да се замисля за последствията за останалите и най-вече за Хенрик. На Ерика й се стори, че Франсин не проумява как е възможно Хенрик да се е примирявал с подобен брак. Дори си помисли, че Франсин най-вероятно го презира заради това. Самата Ерика познаваше отлично същността на подобни връзки. В продължение на дълги години бе наблюдавала брака на Ана с Лукас.

Когато Ерика си мислеше, че Ана е напълно неспособна да промени живота си, най-много я потискаше мисълта, че тя самата бе допринесла за липсата на себеуважение, което забелязваше у сестра си. Когато Ана се роди, Ерика беше на пет години. От първия миг, в който видя малката си сестричка, тя всячески се опитваше да я защити от действителността, оставила невидима рана в собствената й душа. Не смяташе да позволи Ана да се чувства сама и нежелана заради липсата на майчина обич. Обсипваше я с милувки и нежни думи, каквито никога не би получила от майка им. Бдеше над нея с майчинска тревога.

Лесно бе да обичаш Ана. Тя беше напълно сляпа за тъжната страна на живота и живееше само за мига. Надрасналата годините си и вечно обременена от тревоги Ерика се възхищаваше от енергията на Ана и от силата, с която сестра й се наслаждаваше на всеки миг от живота си. Ана приемаше спокойно загрижеността на Ерика, но рядко имаше търпение да седи в скута й или дълго да се гушка в нея. Превърна се в див тийнейджър, правеше каквото й хрумне. Беше доста себична и не взимаше нищо присърце. Понякога Ерика признаваше пред себе си, че вероятно бе разглезила Ана с прекалената си загриженост. Просто искаше да й даде нежността, която сама никога не бе получила.

Ана стана лесна плячка за Лукас. Пленена от чара му, тя не прозря скритата му същност. Съпругът й бавно уби нейната жизнерадост и смачка самочувствието й, като спекулираше със суетата й. Сега тя живееше в красивата си клетка в Остермалм, твърде слаба, за да признае грешката си. Всеки ден Ерика се надяваше Ана сама да я помоли за помощ. Дотогава можеше само да чака и да бъде готова при необходимост веднага да откликне. На нея също не й бе провървяло в любовта. Зад гърба си бе оставила броеница от разбити връзки и неизпълнени обещания. Най-често по нейна вина. Сякаш някакъв механизъм в нея щракваше всеки път, щом нещата започнеха да стават сериозни. Обземаше я толкова силен страх, че едва можеше да диша, затова просто си събираше багажа и изчезваше. Колкото и парадоксално да звучеше, Ерика цял живот, откакто се помнеше, мечтаеше за семейство и деца. Сега бе на трийсет и пет, а годините се нижеха една след друга.

По дяволите. Побиваха я тръпки, когато се сетеше за Лукас. Знаеше, че трябва да провери с какви козове разполага. Но сега беше твърде изморена, за да се занимава с това. Ще почака до утре. Изпитваше огромна нужда да се отдаде на почивка през остатъка от деня, без да се сеща за Лукас или за Александра Вийкнер.

Натисна един от бутоните за бързо набиране на мобилния си телефон.

— Здравей, Ерика е. Вкъщи ли сте довечера? Смятах да се отбия за малко.

Дан се разсмя топло.

— Дали сме вкъщи? Не знаеш ли каква вечер е днес?

В другия край на слушалката настана шокиращо неловка тишина. Ерика здравата се замисли, но не можеше да си спомни защо тази вечер трябваше да е по-особена. Не беше празник, никой нямаше рожден ден, Дан и Пернила се бяха женили през лятото, така че нямаше как да имат годишнина.

— Не, всъщност нямам никаква представа. Ще ме осветлиш ли?

Думите й бяха последвани от дълбока въздишка и Ерика веднага осъзна, че важното събитие явно бе свързано със спорт. Дан обожаваше спорта, което понякога водеше до определени търкания между него и съпругата му Пернила. Ерика си го връщаше по друг начин за всички вечери у тях, които бе прекарала в гледане на някакво безсмислено спортно събитие по телевизията. Дан бе фанатичен привърженик на хокейния отбор „Юргорден“, затова Ерика бе решила да симпатизира на противника им АИК. Всъщност тя изобщо не се интересуваше от спорт, включително и от хокей, което дразнеше Дан още повече. Най-много се вбесяваше, когато АИК загубеха, а на нея изобщо не й пукаше.