Камила Лекберг - Ледената принцеса

— Хенрик спомена по време на разговора ни, че през цялото време е имал усещането, че тя крие нещо от него. Знаете ли дали е така и за каква тайна става въпрос?

— Доста неочаквано прозрение от негова страна. Може би съм го подценявала. — Франсин вдигна красиво оформените си вежди. — Отговорът на първата част от въпроса е „да“. Аз също усещах, че нещо й тежи. Що се отнася до втората част, трябва за съжаление да кажа „не“. Нямам ни най-малка представа за какво може да става дума. Въпреки дългогодишното ни приятелство Алекс отказваше да ме допусне напълно до себе си. Аз го приех, Анри не можа. Рано или късно това щеше да го сломи. По-скоро рано.

— Защо?

Франсин се поколеба.

— Ще й направят аутопсия, нали?

Въпросът изненада Ерика.

— Да, такава е практиката при самоубийство. Защо питате?

— За да съм сигурна, че това, което възнамерявам да споделя с вас, така или иначе ще излезе наяве. Така няма да ми тежи на съвестта.

Тя загаси внимателно цигарата си. Ерика затаи дъх в очакване, но Франсин не бързаше. Първо запали трета цигара. По пръстите й не се виждаше типичният за пушачите жълтеникав оттенък, затова Ерика предположи, че невинаги пушеше толкова много.

— Предполагам знаете, че Алекс посещаваше Фелбака по-често през изминалата половин година?

— Да, новините бързо се разчуват в малките градчета. Според мълвата тя е била там почти всеки уикенд, сама.

— Това не е съвсем вярно.

Франсин отново се поколеба. Ерика едва успя да устои на импулса да се наведе напред, да я разтърси и да я накара да изплюе камъчето. Франсин определено успя да събуди любопитството й.

— Срещаше се с някого там. С мъж. Не й беше първата извънбрачна връзка, но този път имах чувството, че нещата са по-сериозни. За първи път, откакто я познавах, изглеждаше почти щастлива. Освен това знам, че няма как да се е самоубила. Не се съмнявам, че става дума за убийство.

— Какво ви кара да сте толкова сигурна? Дори Хенрик не можа да ми каже дали е способна да сложи край на живота си или не.

— Защото беше бременна.

Отговорът изненада Ерика.

— Хенрик знае ли за това?

— Нямам представа. Но детето във всеки случай не е негово. От години не са били заедно по този начин. А преди това Алекс категорично отказваше да забременее от него. Въпреки непрестанните му молби. Не, баща на детето трябва да е новият мъж в живота й, който и да е той.

— Нищо ли не ви е споменавала за него?

— Нищо. Както сама знаете, Алекс много трудно се доверяваше. Трябва да призная, че много се изненадах, когато ми каза за детето. Именно това ме кара да се съмнявам, че е сложила край на живота си сама. Тя преливаше от щастие и просто не можеше да запази случилото се в тайна. Алекс обичаше детето си и никога не би и помислила да го нарани, камо ли да отнеме живота му. За първи път пред очите ми стоеше една щастлива жизнерадостна Александра. Мисля си, че такава щеше много да ми харесва. — Гласът й бе изпълнен със скръб. — Знаете ли, имам чувството, че бе решила да разреши проблемите от миналото си. Не знам как или с какво, но останах с това впечатление от няколко спорадични коментара.

Вратата на галерията се отвори и някой затропа с крака, за да изтръска мокрия сняг от обувките си. Франсин се изправи.

— Сигурно е клиент. Трябва да му обърна внимание. Надявам се, че успях да ви помогна.

— О, да. Много съм благодарна и на двама ви с Хенрик за искреността. Много ми помогнахте.

Франсин я изпрати до външната врата, като преди това увери клиента си, че съвсем скоро ще го обслужи. Спряха пред огромно платно, изобразяващо бял квадрат на син фон, и се ръкуваха за довиждане.

— От чисто любопитство ми се иска да ви попитам, колко струва подобно платно? Пет, десет хиляди?

Франсин се усмихна.

— По-скоро петдесет.

Ерика свирна тихо с уста.

— М-да. Изкуство и хубави вина. Две области от живота, които си остават пълна мистерия за мен.

— А пък аз не бих могла да напиша дори списък с покупки. Всеки има свой собствен талант.

Те се разсмяха, Ерика се загърна във все още мокрото си палто и излезе навън в дъжда.

Дъждът бе превърнал снега в киша и Ерика караше под позволената скорост, за да има възможност за бърза реакция. След като загуби половин час в опити да се измъкне от Хисинген, където отново попадна погрешка, тя приближи Удевала. Слабото къркорене в стомаха й напомни, че не бе слагала залък в уста през целия ден. Свърна от път Е-6 при търговския център „Торп“ на север от Удевала и влезе в алеята на „Мак Доналдс Драйв ин“. Спря колата на паркинга, набързо изяде един чийзбургер и отново излезе на магистралата. Мислите й се въртяха единствено около разговорите й с Хенрик и Франсин. От казаното от тях можеше да заключи, че Алекс се е била оградила с истински крепостни стени.