Камила Лекберг - Ледената принцеса

Пернила се появи в живота на Дан като топла прегръдка на утеха, докато той все още се мъчеше да свикне с мисълта, че с Ерика няма вече да бъдат заедно. Винаги беше до него, когато имаше нужда, и с безпрекословното си възхищение запълваше оставената от Ерика празнина. За Ерика бе мъчително да го вижда с друга, но постепенно осъзна, че това неизбежно щеше да се случи рано или късно. Животът продължаваше.

Сега Дан и Пернила имаха три дъщери. Ерика вярваше, че с годините бяха успели да съхранят топлата обич помежду си, макар й понякога да й се струваше, че забелязва известно безпокойство у Дан.

В началото им бе доста трудно да поддържат приятелски отношения. Пернила ревниво следеше всяка негова стъпка и изпитваше дълбока подозрителност към Ерика. С течение на времето се убеди, че Ерика не се опитва да й открадне съпруга, и макар да не станаха първи приятелки, запазиха нормални и сърдечни отношения помежду си. За това допринасяше и фактът, че момичетата направо боготворяха Ерика, която дори беше кръстница на Лисен.

— Вечерята е сервирана.

Двамата с Дан се изправиха и отидоха в кухнята, където Пернила бе сложила димяща тенджера на масата. Имаше само две чинии и Дан учудено вдигна вежди.

— Хапнах с децата. Нахранете се спокойно, аз ще ги сложа да си легнат.

На Ерика й стана неудобно, че Пернила е положила толкова усилия в нейна чест, но Дан само вдигна рамене и започна спокойно да си сипва голяма порция от ястието, което се оказа питателна рибена чорба.

— Как си? Не сме те виждали от седмици.

В интонацията му се четеше по-скоро безпокойство, отколкото укор. Въпреки това Ерика се почувства гузна, че през последно време не им се обаждаше често. Просто имаше толкова много неща на главата.

— Ами вече съм по-добре. Но сега очевидно ме чака спор за къщата — рече Ерика.

— Как така? — Дан учудено вдигна поглед от чинията си. — И двете с Ана обичате тази къща, а и обикновено успявате да се разберете.

— Ние да. Но забравяш, че и Лукас е набъркан. Усеща мириса на пари и не иска да изпусне шанса си. Никога преди не е взимал предвид мнението на Ана и не вярвам този път да е различно.

— По дяволите. Само да ми падне някоя вечер! Ще го видя после дали ще продължи да се прави на важен.

Дан удари силно с юмрук по масата, а Ерика не се съмняваше, че ако реши, здравата може да натупа Лукас. Дан беше здравеняк още като тийнейджър, а покрай тежката работа на лодката заякна още повече. Единствено мекият поглед в очите му разкриваше, че не е толкова суров. Доколкото Ерика знаеше, никога не бе посягал на живо същество.

— Не искам да говоря предварително. Все още не знам какви права имам. Утре ще позвъня на Мариане, моя приятелка адвокат, за да проверя дали бих могла да спра продажбата. Сега обаче не искам да мисля за това. На всичкото отгоре, през последните дни преживях неща, на фона на които всякакви материални проблеми изглеждат смехотворни.

— Да, чух за случилото се. — Дан замълча, после продължи: — Какво е усещането, когато видиш някого така?

Ерика се замисли за миг.

— Тъжно и същевременно ужасно. Надявам се никога повече да не ми се наложи да преживея нещо подобно.

Разказа му за статията и за разговора със съпруга и приятелката на Александра. Дан слушаше мълчаливо.

— Не мога да разбера защо се е изолирала от най-важните кора в живота си. Да беше видял съпруга й! Направо я боготвори. Но като се замисли човек, с повечето хора е така. Усмихват се и изглеждат щастливи, а иначе имат огромни проблеми и тревоги.

Дан я прекъсна рязко.

— Слушай, мачът започва след около три секунди и аз определено предпочитам хокея пред философските ти разсъждения.

— Няма проблем. Освен това съм си взела книга, в случай че мачът се окаже скучен.

Дан я изгледа убийствено, преди да забележи закачливия й поглед.

Влязоха във всекидневната точно когато съдията хвърли шайбата между двата отбора.

Мариане вдигна след първия сигнал.

— Мариане Сван.

— Здравей, Ерика е.

— Здравей. Откога не съм те чувала. Много се радвам, че се обади. Как си? Непрекъснато си мисля за теб.

Ерика за пореден път си даде сметка, че не се бе държала добре с приятелите си в последно време. Съзнаваше, че се притесняват за нея, но през изминалия месец нямаше сили да говори дори с Ана. Знаеше, че ще я разберат.

С Мариане бяха добри приятелки от университета. Заедно следваха литература. Но след почти четири години Мариане осъзна, че призванието й в живота не е да бъде библиотекарка, и се захвана с право. Направи успешна кариера и в момента беше един от най-младите партньори в най-голямата и уважавана адвокатска кантора в Гьотеборг.