Камила Лекберг - Ледената принцеса

— Благодаря, добре, като се имат предвид обстоятелствата. Започвам да се връщам към нормален начин на живот, макар че все още имам много неща за вършене.

Мариане не бе по празните приказки, а и с безпогрешната си интуиция разбра, че и Ерика не й се обажда, за да си побъбрят.

— Какво мога да направя за теб? По гласа ти познавам, че има нещо, така че казвай без заобикалки.

— Наистина ужасно ме е срам, че не съм се обаждала от толкова време, а когато накрая те търся, то е по работа.

— Е, не се притеснявай! С какво мога да ти помогна? Да не би да има проблем с имуществото на родителите ти?

— Да, позна.

Ерика седеше край кухненската маса и потропваше с пръсти по пристигналото тази сутрин писмо.

— Ана, или по-скоро Лукас иска да продаде къщата във Фелбака.

— Моля? — От обичайното спокойствие на Мариане не остана и следа. — За кого, по дяволите, се мисли той! Та вие обичате тази къща!

В този миг нещо в Ерика се пречупи и тя се разрида. Мариане веднага се успокои и обсипа приятелката си с думи на съчувствие.

— Ерика? Искаш ли да дойда? Мога да остана с теб тази вечер.

Сълзите рукнаха още по-силно по страните на Ерика. Накрая се поуспокои и избърса очите си.

— Много мило от твоя страна, но няма нужда. Наистина. Просто много ми се насъбра напоследък. Беше ми тежко да сортирам вещите на мама и татко, назад съм с книгата, а издателството ме притиска, после се случи това с къщата, на всичкото отгоре в петък открих най-добрата си приятелка от детинство мъртва.

Напуши я смях и се разсмя истерично с все още мокри от плач очи. Отне й известно време да се успокои.

— Правилно ли чух?

— Да, за съжаление. Извинявай, сигурно звучи ужасно, че се смея. Просто много ми се събра. Става дума за Александра Вийкнер, най-добрата ми приятелка в детството. Самоубила се е във ваната в семейната им къща във Фелбака. Сигурно я познаваш? Със съпруга й, Хенрик Вийкнер, се движеха сред висшето общество в Гьотеборг. Нали и ти се навърташ в тези среди?

Ерика се усмихна, без да се съмнява, че и Мариане е сторила същото от другата страна на линията. През студентските им години Мариане живееше в квартал Майорна и се бореше за правата на работническата класа, но и двете знаеха, че с годините й се бе наложило да промени начина си на живот, за да се впише в средите, свързани с работата й в авторитетната кантора. Сега носеше шикозни дрехи, блузи с панделки и посещаваше коктейлни партита в Йоргрюте. Въпреки това Ерика знаеше, че зад лъскавата външност се крие бунтовнически дух.

— Хенрик Вийкнер. Да, много добре знам кой е, дори имаме общи познати, но не сме се срещали. Според мълвата е безскрупулен бизнесмен. Като тези, които могат да уволнят сто човека преда закуска, без да загубят апетит. Съпругата му имаше някакъв бутик, нали?

— Галерия. За абстрактно изкуство.

Изненада се от казаното от Мариане по адрес на Хенрик. Ерика смяташе, че има добър нюх за хората, а той в никакъв случай не й направи впечатление на безскрупулен бизнесмен.

Остави темата за Алекс и се върна към основния проблем, заради който бе потърсила приятелката си.

— Днес получих писмо от адвоката на Лукас. Викат ме на среща в Стокхолм в петък относно продажбата на къщата на мама и татко, а аз изобщо не съм веща в юридическите въпроси. Какви права имам? Имам ли изобщо някакви права? Лукас наистина ли може да постъпва така?

Усети как долната й устна отново затрепери и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Можеше да види през прозореца как сковалият залива лед искри след последните няколко топли дъждовни дни, последвани от минусови температури нощем. Видя едно врабче да каца на перваза и си напомни да купи храна за птичките. Врабчето поклащаше любопитно глава и удряше леко с клюн по прозореца. След като се увери, че не става за ядене, то отново отлетя нанякъде.

— Както знаеш, аз съм специалист по данъчно, а не семейно право, така че не мога да ти отговоря веднага. Ще направим следното. Ще говоря с един от експертите на кантората и ще ти звънна по-късно днес. Не си сама, Ерика. Заедно ще се справим с това, обещавам ти.

Обещанието на Мариане я стопли и когато затвориха, се чувстваше много по-добре, въпреки че не знаеше повече, отколкото преди да се обади.

После почти веднага отново я хванаха нервите. Наложи си все пак да поработи над биографията, но нямаше вдъхновение. Оставаше й повече от половината книга, а издателите й започваха да губят търпение, притеснени от факта, че все още не са получили нищо. Ерика запълни с текст почти две страници формат А-4, прочете написаното, определи го като пълен боклук и бързо изтри резултата от няколко часа труд. Биографията се бе превърнала в бреме и вече отдавна не изпитваше удоволствие от работата над нея. Вместо това довърши статията за Александра и я пъхна в плик, адресиран до вестник „Бохусленинген“. Дойде време да позвъни на Дан и да забие още по-дълбоко ножа в почти смъртоносната рана, отворила се в сърцето му след впечатляващата загуба на шведския национален отбор по хокей от изминалата вечер.