Сидни Шелдън: Ангел на мрака

— Какво мислиш? Знам, че звучи абсурдно, дори смахнато. Но точно така си представях къщата на чичо Сюлейман.

Мат се намръщи.

— Чичо Сюлейман не беше ли богат? Тази къща изглежда като че ще се срине, ако кихнеш върху нея.

Лиза сви рамене.

— Не се е сринала шестстотин години. Външният вид е подвеждащ понякога, нали знаеш?

И двамата се ухилиха.

— Продава ли се?

— Не знам. Но няма ли да е забавно да узнаем? — въодушеви се Лиза. — Можем да я стегнем и да я направим свой дом. Трябва да признаеш, че е романтична. Помисли колко ще сме щастливи тук!

Мат помисли за това… и се помоли наум.

Вероятно не заслужаваше такова щастие. Вероятно никой от двамата не го заслужаваше. Но това бе тяхната книга и тяхната история. Мат Дейли бе сигурен, че щяха да живеят щастливо завинаги.

Полицаят влезе в стаята и ахна. После изскочи навън и повърна.

Навсякъде имаше кръв. Навсякъде. Но не беше прясна кръв. Стара, съсирена, тъмна и воняща. В центъра й лежеше нещо, което навремето е било тяло, а сега сиво-зелена купчина загнила плът, покрита с червеи. Тук-там стърчеше кост, чиста и бяла, и подсказваше, че навремето това е било човешко същество.

Ченгето покри устата и носа си с ръка и се върна вътре.

— Откога е… така? — попита той патолога.

Лекарят поклати глава.

— Невъзможно е да се определи. Два или три месеца. Може и повече. Ще направим проби на ларвите. Те може да ни дадат някаква идея.

При думата „ларви“ полицаят усети ново гадене, но се насили да остане на мястото си.

— Мъж? Жена? Възраст?

— Мъж. Трийсет и две. Щял е да навърши трийсет и три през юни.

Ченгето се впечатли.

— Можеш да определиш толкова точно по… това?

Той огледа загнилия, подут труп с погнуса.

— Не. Лейтенантът ти ми каза. Подписал договор за наем преди три месеца. Всичките му лични данни са там.

След секунда лейтенантът подаде на шефа си копие от документ. Листът бе сниман на ксерокс и малко неясен, но името се виждаше идеално. Детективът се вторачи в него и се замисли. Не можеше да се отърве от чувството, че бе срещал името някъде. Но споменът му се изплъзна като плътта, смъкнала се от костите на горкия нещастник.

Името в договора беше Карлос Ернандес.

$source = Моята библиотека

$id = 36742

$book_id = 7690

Издание:

Сидни Шелдън, Тили Багшоу. Ангел на мрака

Американска. Първо издание

„БАРД“ ООД, София, 2013

Редактор: Мария Василева

ISBN 978-954-655-425-3

Трябва да е Дяволът! Дяволът! (исп.). — Б.пр.

Горката жена! Кой би могъл да й причини такова ужасно нещо? (исп.). — Б.пр.

Верига ресторанти за бързо хранене. — Б.пр.

Художник примитивист, прочут като „баща на графитите“ (1960–1988). — Б.пр.

Съвременен американски художник, известен с пристрастието си към кича. — Б.пр.

Героиня от „От Русия с любов“ на Флеминг. — Б.пр.

Peace — мир, и piss — пикня, звучат сходно на английски. — Б.пр.

Американски художник, главна фигура в абстрактния експресионизъм. — Б.пр.

Презрително название на хора от бедните работнически квартали в Лондон. — Б.пр.

Американски професионален боксьор, шампион в средна категория. — Б.пр.

Сладолед. — Б.пр.

Прозак и хлорпромазин са успокоителни лекарства. — Б.пр.

Главният герой от едноименния филм на Силвестър Сталоун. — Б.пр.

Дизайнер от „Живанши“. — Б.пр.

Печени телешки или говежди гърди. — Б.пр.

Американски футболист и киноартист, прочул се с убийството на бившата си съпруга и приятеля й. — Б.пр.

Журналистка, бивша прокурорка, водеща на правно телевизионно предаване. — Б.пр.

Журналист от Си Ен Ен. — Б.пр.