Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Мат бе подхранвал омразата си към Мансини дълго време. Нуждаеше се да мрази някого, за да може да продължи да обича Лиза. Но сега, когато Франки бе мъртъв, Мат не изпита никакво задоволство, нито чувството, че е сложен край и е въздадена справедливост. Чувстваше се по-скоро ограбен. За документалния си филм бе разпитал всички, свързани със случая, а по време на делото бе чул и историята на Лиза-София. Но човекът, който знаеше най-много за случилото се в онези ужасни нощи, както и защо се бе случило, никога не промълви и дума за престъпленията си. Каквито и да бяха мотивите и чувствата му, Франки Мансини ги бе отнесъл в гроба си. Дори смъртта му настъпи според неговите собствени условия.

Когато се качи в колата, Каси вече бе чула новините.

— Добре ли си? — попита тя Мат.

— Разбира се — отговори той, но все още изглеждаше замаян.

— Чудя се как ли е станало. Нали уж трябва да наблюдават денонощно осъдените на смърт, за да предотвратят самоубийствата им?

Мат кимна разсеяно. Не мислеше за Франки Мансини, нито как той бе успял да надхитри властите в „Сан Куентин“ и да се самоубие. Мислеше за друг затворник, по-точно затворничка, зад други стени, едва на около сто и петдесет километра на север от мястото, където той говореше с Каси. Затворничка, за която не бе мислил от много отдавна. Затворничка, която се бе принудил да забрави.

Дали тя тъгуваше? Дали страдаше? Мисълта за Лиза сама, разстроена и отчаяна, прободе сърцето на Мат. Той се намръщи.

— Сигурен ли си, че си добре? — разтревожено попита Каси. — Можем да се видим с организатора на сватбата друг път, ако искаш.

Организаторът на сватбата. Мамка му. Беше забравил напълно. Той отпъди мислите за Лиза от ума си. Нашата сватба. Нашето бъдеще.

— Да, сигурен съм — насили се да се усмихне той. — Да отидем да изберем тортата.

Сватбата на Мат и Каси Дейли беше прекрасна. Градината в Брентуд грееше с безброй цветя, слънцето блестеше, а булката и младоженецът изглеждаха щастливи и влюбени. Малката група приятели и роднини, дошла да вдигне наздравица за новото семейство с безалкохолни коктейли — Мат бе отказал пиенето в подкрепа на Каси, а и половината им приятели бяха бивши алкохолици — бе единодушна, че интимната церемония е съвършено отражение на чаровната двойка, преживяла толкова много. Това не беше щастливият им край, а ново прекрасно начало.

Меденият месец в Таити бе идиличен. Не правеха нищо друго, освен да спят, да плуват и да се любят под звездите. Понякога спомени за друго преживяване в рая в Индонезия просветваха в ума на Мат. Но той ги отпъждаше решително с помощта на мантрите, научени в „Уайлдуд“, в които бе повярвал и които буквално бяха спасили живота му.

Мозъкът ми си е мой собствен.

Мога да го контролирам.

Миналото е свършено.

Само настоящето бе истинско. Само настоящето имаше значение. А настоящето принадлежеше на Каси. Отначало за Мат бе трудно да живее напълно откъснат от външния свят. Частният атол, където отседнаха, бе изключително луксозен, но във вилата за младоженци нямаше интернет, телевизия и телефон. Каси се присмиваше на нервността на Мат: „Кълна се в бога, наистина си като наркоман. Толкова ли е трудно да изкараш две седмици без Андерсън Купър 18 18 Журналист от Си Ен Ен. — Б.пр. и имейл, пълен със спам?“. След няколко дни Мат се отпусна така, както не бе успявал от години. Вероятно само си въобразяваше, но определено имаше чувството, че и болката в гръбнака и краката му намаляваше. Плуваше всеки ден в топлата светлосиня вода и често ходеше от вилата до плажа и обратно без бастун. Бракът му с Каси го излекува във всяко отношение и Мат й бе адски благодарен за това.

Едва когато се върнаха в Ел Ей, бракът им бе поставен пред първото си изпитание. Клеър Майкълс дойде да ги посрещне на летището. Мат и Каси веднага осъзнаха, че нещо не беше наред, когато видяха, че Клеър и съпругът й Дъг бяха придружени от двама униформени полицаи. На митницата ги въведоха в частна стая.

— Какво има? — извика Каси паникьосана. — Брандън ли? Добре ли е той?

— Синът ви е добре, госпожо — увери я по-възрастното ченге. — Няма за какво да се тревожите. Тук сме само в знак на учтивост. В случай че имате въпроси.

— Въпроси за какво? — попита Мат.

Клеър хвана ръката на брат си.

— Мат… София Баста почина, докато те нямаше. Случи се миналата сряда, но нямахме връзка с теб.

— Почина? — шашна се Мат. — Какво искаш да кажеш? Как?