Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Злополука — отговори полицаят. — Не беше обществено достояние, но тя се радваше на някои ограничени свободи в Алтасито през последните шест месеца, тъй като психичното й състояние се подобряваше и вече не бе смятана за опасна за обществото.

Мат кимна разсеяно.

— Отишла на разходка в планината — продължи полицаят. — Била с още две пациентки и четирима души от персонала, когато това се случило.

Клеър продължи нататък:

— Подхлъзнала се и паднала в дълбока пропаст. Обадили се на 911 и дошли хеликоптери, но мястото, където паднала, било като пукнатина, невероятно тясно и дълбоко километри. Не успели да намерят трупа. Но, Мат, тя е умряла на мига. Не се е мъчила.

Мат се вторачи тъпо в сестра си.

— Сигурни ли са, че е мъртва?

— Напълно. Един от пазачите и друга пациентка били с нея, когато се подхлъзнала. Никой не би могъл да оцелее при такова падане. Хеликоптерите отишли там само за да вдигнат трупа.

— Мат… скъпи! — Каси прегърна съпруга си през кръста. — Искаш ли да седнеш?

— Знам, че е страхотен шок — обади се Клеър, — но искахме да го узнаеш, преди да излезеш навън. Както можеш да си представиш, медиите се нахвърлиха като луди върху историята. Знаят, че се връщаш днес, и навън има орда репортери и фотографи, които очакват реакцията ти.

Каси изглеждаше ужасена. От медения им месец направо в тази каша. Не беше справедливо.

Ченгето улови притеснения й поглед.

— Не се тревожете, госпожо Дейли. Ще ви придружим до дома ви. Колата ни чака.

Думите „госпожо Дейли“ извадиха Мат от ступора му. Каси беше неговата съпруга сега. Първата му мисъл трябваше да е за нея, а не за самия него.

— Аз съм добре — увери я той и я прегърна нежно. — Просто бях шокиран. Но всичко е наред. А и може би… — той се поколеба дали да изрече следващите си думи, — може би е за добро.

Каси и Клеър се вторачиха в него изумено.

— Не че съм искал да се случи. Но ако не е страдала, може би е по-добре, че си е отишла така, вместо да остарее зад решетките, мислейки за миналото… Нали разбирате?

Каси кимна. Разбираше.

Мат я целуна, затвори очи и вдъхна аромата й, търсейки успокоение, безопасност и любов.

— И за нас също. Ужасно е и е трагично. Но слага край. Миналото наистина свърши.

Каси Дейли вдигна очи към съпруга си и избухна в сълзи от облекчение.

Най-после кошмарът бе свършил. Веднъж завинаги.

Осемнайсет месеца по-късно…

Жената влезе в „Старбъкс“ незабелязано. Опашката беше доста дълга. Минаваше девет сутринта, хлапетата бяха оставени в училище и мястото бе претъпкано с майки, поръчващи фрапета на път за фитнеса. Жената носеше същата майчинска униформа като останалите: клин за йога „Хард Тейл“, маратонки „Найк“ и стегната тениска „Стела Макартни“, която подчертаваше пищните й гърди и плосък корем. Красивото й лице бе скрито зад чифт слънчеви очила, а дългата до раменете руса коса бе прибрана на конска опашка.

Мат Дейли не вдигна очи от компютъра. Трябваше да работи. Подготвяше статия за комедийния бизнес в Холивуд за „Ванити Феър“. Оставил Азраел зад себе си, Мат се върна към първите си любови — комедията и писането — и се наслаждаваше на нещо като ренесанс в кариерата си. Тази сутрин обаче се мотаеше и преглеждаше страници с бебешки дрешки. Преди няколко дни бяха открили неочаквано, че Каси бе бременна. Въодушевеният Мат беше убеден, че бебето ще е момиченце.

— Заето ли е мястото?

Жената се извисяваше над него с кафе в ръка.

— О, не, моля…

Мат се премести любезно настрани, за да й направи място. Тя седна, като първо остави кафето си на масата. Нещо в ръката й и грациозния начин, по който се движеше, привлякоха вниманието му. Жената му напомни за някого, но отначало не можа да се сети за кого.

— Не ви притеснявам, нали? Просто тук е толкова претъпкано…

Гласът. Мат усети как косъмчетата по ръцете му настръхнаха.

Забелязала вторачения му поглед, жената свали тъмните си очила.

— Какво има? — усмихна се тя. — Призрак ли видя?

Телефонът звънеше. Каси Дейли изскочи от банята, където тъкмо бе повърнала за втори път тази сутрин, и се затича към кухнята.

— Ало? Ало?

Типично. В мига, когато вдигна телефона, човекът отсреща затвори. Застанала до плота, Каси си наля чаша филтрирана вода и започна да отпива бавно, като гризеше сух препечен хляб. Беше забравила за сутрешното гадене и колко кошмарно те караше да се чувстваш. Мина адски много време откакто роди Брандън и почти три години се бяха изтърколили от последния й махмурлук. Гаденето сега й се струваше нещо ново.