Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Звъненето на телефона, от друга страна, бе твърде познато, постоянната мелодия в брака на Каси и Мат откакто се върнаха от Таити. Предупрежденията на Клеър на летището относно медийните хиени, нахвърлили се върху смъртта на София Баста, се оказаха отчайващо пророчески. Двамата младоженци си влязоха у дома под звука на звънящи телефони, конкуриращи се за вниманието на Мат. Дори факсът жужеше постоянно като ядосана пчела.

— Господин Дейли? Обаждаме се от новините на Си Би Ес. Ще коментирате ли смъртта на София Баста?

— Господин Дейли, вярвате ли, че смъртта й е била случайна?

— Мат, здрасти, обажда се Пиърс Морган. Сигурен съм, че вече си затрупан с предложения, но исках да ти звънна лично, за да проверя дали ще се съгласиш да говориш първо с нас.

Някои от обаждащите се бяха почтителни, други — невероятно нагли. Списанията бяха най-ужасни. Кучката от „Стар“ дори намекна, че ако Мат не се съгласи да им даде интервю, ще публикуват история как Мат и София се срещали за секс в дните, когато й позволявали да излиза от болницата.

— Съпругата ви ще е шокирана, когато прочете историята, която източниците ни разказаха — нагло заяви репортерката. — Това е шансът ви да поправите грешката.

Мат й обясни къде точно да си завре източниците и жената изпълни заканата си. Публикува историята, абсурдна бъркотия от неясни снимки, направени във „Фотошоп“, и конспиративни теории. Изданието на „Стар“ с историята се превърна в бестселъра на годината.

Каси побесня.

— Съди ги! Съди ги за клевета! Принуди ги да напишат опровержение.

Но Мат успя да я убеди, че ако се захване с таблоидите, само ще налее масло в огъня. Ако пък запазят достойно мълчание, историята щеше да заглъхне. И се оказа прав. Двама пазачи в Алтасито загубиха работата си, а директорът на болницата бе принуден да подаде оставка. Обществената жажда за мъст бе задоволена отчасти, а тъй като не последваха нови пикантни разкрития, обажданията най-после престанаха. Но не и преди Каси Дейли да развие силна неприязън към звука на звънящ телефон.

Лампичката за съобщения проблясваше. Каси натисна бутона и се усмихна, когато чу гласа на Мат.

— Здрасти, скъпа, аз съм. Слушай, получи се проблем с историята за „Ванити Феър“. Аз… аз трябва да отида да се видя с един човек. Както и да е, може да закъснея довечера, затова не се притеснявай и не готви за мен. Е, хайде де, ще се видим по-късно.

„Ужасен лъжец е“, помисли си тя с обич. Зачуди се каква ли изненада планираше Мат този път. Вероятно нещо за бебето. Или обици, които да подхождат на колието, което й подари миналата седмица. Или пък най-после е резервирал пътешествието, което планираха. Винаги щедър, Мат бе пощурял да прави подаръци, откакто Каси забременя. Дори започна да глези Брандън с нов мобифон (на деветгодишна възраст) и страхотен часовник за гмуркачи за хиляда долара.

„Ще поговоря с него, когато се прибере — закани се тя. — Трябва да спре да харчи. Бебето е достатъчна благословия.“

Мат затвори вратата зад тях с треперещи ръце. Хотелът беше скъп, изискан и дискретен, от местата, където богати мъже водеха любовниците си.

„И аз ли съм такъв? Надървен богаташ?“

София Баста седна на леглото. Трябваше да каже и да обясни безброй неща. Беше репетирала сцената хиляда пъти, но сега, когато вече бе тук, нямаше представа откъде да започне.

— Знам, че вече си женен — поде тя колебливо. — Не съм тук, за да проваля живота ти отново.

— Никога не си проваляла живота ми — възрази Мат. — Аз свърших тази работа съвсем сам.

— Но трябваше да те видя и да ти обясня. Ти си единственият човек, на когото имам доверие, и се нуждая да… нуждая се да узнаеш… — Тя заплака. — Не можех да остана в онова място. Погребваха ме жива!

— Шшт — спря я Мат, като седна до нея и обви ръка около раменете й. — Всичко е наред.

Тя изглеждаше абсолютно различна. Пластичната операция бе променила лицето й напълно. Но усещането от прегръдката си беше същото. Заля го вълна от копнеж, толкова силен, че едва не го удави. Мат се опита да мисли за Каси, да си представи лицето й, но образът й бе пометен от потопа на желанието.

— Имам нов паспорт и нова самоличност — промърмори София през хлиповете си. — Смених си името, разбира се. Ето.

Тя зарови в чантата си и му подаде калифорнийска шофьорска книжка. Същите меки шоколадовокафяви очи се вторачиха в него. Името под снимката беше… Лиза Дейли .

— Надявам се, че не си ми ядосан. Струваше ми се правилно.