Нелсън Демил - Скъпи Джон!

Както бях установил по време на кратките ни отношения с дон Белароса и неговото голямо семейство обаче, тия господа бяха невероятно търпеливи и благоразумни, когато обмисляха кого и кога трябва да очистят.

Покрай тези мисли се зачудих какво ли мисли Антъни за Сюзън Сатър — жената, успяла там, където се провали чичо Сал. Сега, след като тя се беше върнала — и всъщност живееше на няма и половин километър — се запитах… но може би щеше да е по-добре да оставя тая тема, затова продължих с темата за семейството и се поинтересувах:

— Как е майка ви?

— Добре е. Върна се в Бруклин. — И прибави: — Ще й кажа, че сме се виждали.

— Поздравете я от мен.

— Благодаря. Тя ви харесваше.

— Аз също. — Над тоя разговор, естествено, тегнеше неловкият факт, че тогавашната ми жена е направила Анна Белароса вдовица, а Антъни и двамата му братя е оставила без баща. — А братята ви? — попитах. — Франки и Томи се казваха, нали?

— Да. Добре я карат. Ами вашите деца?

— И те я карат чудесно — отвърнах.

— Радвам се. Спомням си ги. Умни деца.

— Благодаря.

Частният път, който минава край Станхоуп Хол и Алхамбра — Грейс Лейн, — свършва при Лонгайлъндския пролив, тъй че Антъни Белароса не се отбиваше просто ей така и ми хрумна, че все още живее наблизо. Тая мисъл не ми допадна особено, но исках да се уверя, затова го попитах:

— Къде живеете?

— В старото имение на баща ми. — Помълча и добави: — Сега там строят нови къщи, купих една. Кварталът се казва Алхамбра Истейтс. Къщите са с по пет акра земя.

Не отговорих, обаче си спомних, че по силата на споразумението на Франк с държавата, за да не го пратят в затвора, трябваше да се откаже от Алхамбра заради неплатени данъци върху незаконна печалба. За последен път бях ходил там след смъртта му — бяха разрушили разкошната вила и бяха разделили земята на строителни участъци, за да увеличат държавните приходи, а също и от злоба.

Всъщност, откакто се бях върнал, няколко пъти бях минавал с колата покрай някогашното имение и бях виждал новите къщи през железния портал — миниатюрни алхамбри с червени керемидени покриви и стени с бяла мазилка, като че развалините на голямата къща се бяха преродили в нейни малки копия. Зачудих се дали са оцелели езерцето и статуята на Нептун.

Тъй или иначе, сега научавах, че Антъни Белароса е купил една от тия вили. Не бях сигурен дали това е ирония, символ, или Антъни просто е получил добра оферта от строителя, Доминик, който беше paesano 3на Франк.

Антъни май се замисли за изгубеното си наследство и каза:

— Тая шибана държава гепи имота и изхвърли семейството ми на улицата.

Дразня се, когато хората (също като бившата ми жена) пренаписват историята, особено ако съм присъствал на въпросното историческо събитие. На Антъни може и да не му бяха известни обстоятелствата около отнетата му бащиния, ала определено можеше да се досети за тях, ако имаше малко ум, пък и желание да приеме фактите.

— Баща ви сам предаде Алхамбра на държавата — казах, макар да знаех, че не бива.

— Да бе. Опряха му пистолет в главата и той я предаде.

Просто трябваше да сложа край на това неочаквано посещение, обаче Антъни имаше да постави още няколко въпроса и аз… е, може би се безпокоях за Сюзън. Тъй де, тя все пак беше майка на децата ми. Вгледах се внимателно в него. Не приличаше на убиец, ама и баща му не приличаше. Нито пък Сюзън. Басирам се, че Франк се е изненадал, когато е извадила пистолета и го е гръмнала с три куршума.

— Използваха скапания закон и заграбиха всичко, до което се докопаха, след неговата… смърт — продължи Антъни. После ми даде исторически паралел: — Като римските императори след смъртта на някой благородник. Обвинявали го в нещо и му заграбвали земята.

Никога не бях възприемал Франк Белароса като знатен римлянин, но можех да си представя правосъдното министерство и данъчната служба в ролята на алчен и могъщ император. Въпреки това изгубих търпение.

— Законът е суров и невинаги се прилага справедливо, но…

— Законът е идиотски. Гражданските права и свободи са над всичко!

— Завършили ли сте право, господин Белароса?

— Не. Обаче…

— Аз обаче съм завършил. Но да оставим закона за момент. Случайно знам от първа ръка, че баща ви се съгласи да предаде определени имоти на правосъдното министерство в замяна на… — Видях, че Антъни Белароса е надушил накъде клоня и не иска да чуе, че баща му е нарушил единствения важен за него закон — закона за омертата. За мълчанието.