Нелсън Демил - Скъпи Джон!

— Да. — Но беше и бизнес. И за Франк, и за Алфонс. Дон Белароса бе срам за окръжния прокурор. Отчасти, може би повече, отколкото бях способен да разбера, в това имаше нещо италианско. Само че професионално Алфонс Ферагамо не можеше да остави най-големия мафиотски бос в страната на свобода — да живее в имение, да кара скъпи коли и да се храни в ресторанти, които прокурорът не можеше да си позволи. Всъщност да де, това на практика означава „лично“.

Та Ферагамо накрая успя да впие зъби в ташаците на големия бивол, с различни средства, къде законни, къде не толкова, и Франк Белароса се строполи, и закрещя за милост.

За нашата култура е присъщо да виждаме престъпника в романтична светлина — Били Хлапето, Джеси Джеймс, гореспоменатия Ал Капоне и така нататък — и изпитваме известно колебание, когато го побеждават свещените сили на реда и закона. Босът конте Белароса, наричан също Епископа, стана любимец на медиите, източник на безкрайно развлечение за публиката, звезда. Та когато се разнесе вестта, че е под домашен арест в лонгайлъндското си имение и оказва съдействие на правосъдното министерство, мнозина или не повярваха, или се почувстваха някак си предадени. Най-близките му „съратници“ определено се чувстваха предадени и бяха адски нервни.

Ала преди да изправят Франк Белароса в съдебната зала като свидетел на обвинението, Сюзън Сатър спаси репутацията му, като го уби. И неговото убийство, извършено от омъженото му гадже, красива червенокоса светска дама, само още повече допринесе за превръщането му в легенда и за репутацията му на лошо момче.

Съпругът на гаджето на мафиотския бос (аз) също получи доста сериозно медийно внимание. Ама не чак толкова, че цялата тая история да си струва.

Странно нещо, Сюзън не излизаше много добре в жълтата преса и публиката нададе рев за справедливост, когато щатът Ню Йорк и прокуратурата се отказаха от всякакви евентуални обвинения срещу нея, а именно предумишлено убийство, убийство на федерален свидетел и прочее.

Пропуснахме голяма част от тия медийни забавления, защото аз отплавах, а Сюзън се премести в Хилтън Хед. Нюйоркската преса бързо губи интерес към хора, които не се намират в някой от кварталите или предградията.

Тъй или иначе, за да съм честен, обективен и справедлив, от тая афера, освен Франк, най-много пострадаха членовете на семейство Белароса. По време на това престъпление от страст всички те бяха напълно невинни граждани. Впоследствие Антъни може да беше получил бойното си кръщение, обаче когато изгуби баща си, още учеше в гимназията.

Та затова му казах:

— Познавах баща ви достатъчно добре, за да ми е известно, че направи каквото трябваше, за да… за да се отърве от властите и да остане до жена си и синовете си.

Антъни не отговори и аз се възползвах от мълчанието, за да сменя темата. Носеше венчална халка, затова отбелязах:

— Виждам, че сте женен.

— Да. Имам две деца.

— Чудесно. Мъжът трябва да е женен. Това го спасява от неприятности.

Кой знае защо, думите ми му се сториха смешни.

— С какъв бизнес се занимавате? — попитах без заобикалки.

— Поех фирмата на баща ми — без колебание отвърна Антъни. — Бел Ентърпрайзис. Транспорт и съхранение на багаж, извозване на смет, лимузини под наем, охрана… такива неща.

— А кой пое другите фирми на баща ви?

— Нямаше други фирми, господин Сатър.

— Ясно. — Погледнах си часовника.

Той явно не бързаше да си ходи. Вместо това ме осведоми:

— Баща ми веднъж ми каза, че не познавал друг с такава комбинация от ум и смелост като вас. — И прибави: — Освен италианци.

Не отговорих и не бях сигурен дали ми е приятно да го чуя. Освен че това беше доста половинчат комплимент (освен италианци), трябваше да имам предвид източника.

Посещението на Антъни очевидно имаше друга цел, освен да си припомним миналото и да ме поздрави като нов съсед. Всъщност надушвах предложение за работа. Предишния път, когато работих за член на семейство Белароса, животът ми отиде по дяволите, затова не горях от желание да опитам пак.

Понечих да се изправя.

— Ще ви отнема само още няколко минути — спря ме той.

Отново се отпуснах на креслото и му предложих:

— Моля, преминете направо към целта на посещението ви.

Антъни Белароса като че ли се умисли. Наблюдавах го. Не притежаваше нищо от властното присъствие на баща си, ала не беше и женчо, който се прави на татенцето си. Беше си съвсем истински, но все още недовършен продукт на средата си. Освен това оставах с впечатлението, че заради мен крие своята сурова гангстерска същност. А това означаваше, че иска нещо.