Ю Несбё - Среднощно слънце

— Повече не ни трябва.

— За къде заминавате?

Изгледахме го мълчаливо.

— Аз пък! — засмя се той и поклати глава. — Лек път!

И така, излязохме от църквата в полунощ — вече съпруг и съпруга. Бях женен. Дали максимата на дядо — „първия път е най-кофти” — важеше и в този случай? Сега трябваше само да се метнем във фолксвагена и да духнем от Косюн, преди някой да се е събудил и да ни е видял. Ала стояхме на стълбите леко стъписани.

— Нямаме кой да хвърли ориз — отбелязах. — Само това липсва.

— Вали сняг! — възкликна Кнют.

От небето тихо се сипеха едри парцали и се стелеха по черната коса на Леа. Тя се разсмя високо. Спуснахме се по стълбите, притечахме до колата и се качихме.

Леа завъртя ключа, двигателят запали, тя отпусна съединителя и потеглихме.

— Къде отиваме? — попита Кнют от задната седалка.

— Строго секретно е — отвърнах. — Мога да издам само, че става въпрос за столица на държава, чиято граница можем да прекосим без паспорти.

— И какво ще правим там?

— Ще живеем. Ще се опитаме да си намерим работа. Ще играем.

— На какво?

— На много неща. На тайна криеница. Между другото, хрумна ми виц. Как ще качиш пет слона във фолксваген?

— Пет… — промърмори той и се наведе напред между седалките. — Не се сещам. Кажи!

— Ами два отпред и три отзад.

Секунда мълчание. После той се тръшна обратно на седалката и избухна в смях.

— Е? — попитах.

— Имаш напредък, Юлф. Но това не е виц.

— А какво?

— Гатанка.

Кнют заспа, преди да напуснем пределите на административна област Финмарк.

Пресякохме границата с Швеция. Еднообразният пейзаж започваше да добива релеф и цветове. Планините приличаха на поръсени с пудра захар. Леа тананикаше песен, която беше научила наскоро.

— Точно преди Йостерсунд има малък хотел — прелиствах пътния атлас от жабката. — Изглежда уютен. Ще наемем две стаи.

— Първата брачна нощ.

— Какво?

— Предстои ни довечера.

Позасмях се.

— Да. Виж, Леа, времето е пред нас. Не е нужно да бързаме.

— Не знам ти от какво имаш нужда, скъпи съпруже — прошепна тя и провери в огледалото дали Кнют спи. — Но нали си чувал какво казват за лестадианците и за първата брачна нощ…

— Не. Какво?

Тя не отговори. Шофираше и следеше пътя със загадъчна усмивка на алените устни. Защото според мен тя знаеше от какво се нуждая. Според мен го е знаела още когато ми зададе въпроса през онази нощ в хижата, впрочем така и не й отговорих: на каква мисъл ме е навела, сравнявайки мен с огън, а себе си — с въздух. Защото — ако използвам израза на Кнют — всички знаят отговора на тази загадка.

Огънят не съществува без въздух.

Мамка му, колко беше красива.

И така, как ще завършим тази история?

Не знам. Но така или иначе, тук слагам край на разказа. Защото точно тук е идеалният момент да спра. Възможно е, разбира се, после да се случат неща, които да не са особено хубави. Но аз още не го знам. Знам само, че точно тук и сега е идеалният момент, точно сега съм на мястото, където винаги съм искал да бъда. На път и същевременно достигнал крайната цел.

И че съм готов.

Готов да се престраша да понеса още една загуба.

Изход. 20:3. — Бел. прев.

Ларш Леви Лестадиус (1800—1862) — шведски проповедник, основоположник на пиетистко течение в шведската църква, известно като лестадианство; бележит ботаник, писател и яростен противник на алкохола. — Бел. прев.

Панираният език от треска е традиционно ястие по норвежкото крайбрежие, а по време на сезона, когато треската хвърля хайвера си, се смята за голям деликатес. — Бел. прев.

Оригиналното произношение на името на героинята и на заглавието на пиесата от X. Ибсен е Сулвай, респ. „Пер Гюнт“. Поради липсата на превод от оригинал в българското културно пространство са навлезли преводи на драмата през други езици, в които имената са изписани Солвейг, респ. „Пер Гинт“. Редакцията на издателството счете, че последните са добили гражданственост през десетилетията на употреба и реши да използва тях в превода на настоящата книга. — Бел. изд.