Ю Несбё - Среднощно слънце

Амин.

— А вие двамата, ти и Леа… — обърна се към мен. — Видях ви в молитвения дом на най-задния ред. Двама млади. С каква любов я гледаше крадешком, а тя — теб. — Поклати глава и се усмихна тъжно. — Може дълго да се спори какво казва Светото писание за повторната женитба и за женитбата за неверник. Но преди малко Леа се отби да вземе Кнют. Никога не съм я виждал такава. И гласът й никога не е звучал така. Върнал си красотата на дъщеря ми, Юлф. Ще бъда откровен: напът си да излекуваш нанесените от мен рани. — Постави голямата си сбръчкана ръка върху коляното ми. — Постъпвате правилно. Махнете си от Косюн. Семейство Елиасен са влиятелни, по-влиятелни от мен. Останете ли тук, няма да ви дадат бял ден.

Чак сега разбрах. Във въпроса дали възнамерявам да отведа дъщеря му от Косюн… Якоб Сара не бе вложил заплаха. А молба.

— Пък и… — потупа ме по коляното. — Ти си мъртъв, Юлф. Леа ми даде подробни заръки. Бил си самотен и депресиран и си подпалил ловната хижа. После си легнал в леглото и си се застрелял с винтовката. Върху овъгления труп ще намерят метална плочка с името ти. И аз, и Уве Елиасен ще потвърдим пред ленсмана, че единият ти преден зъб е избит. Ще съобщя за кончината ти на всичките ти роднини, ще обясня, че си изявил желание да бъдеш погребан тук, ще уредя формалностите, ще говоря със свещеника и бързо ще погребем тленните ти останки. Някакви предпочитания за заупокойните псалми?

Обърнах се към него. В сумрака проблесна златен зъб.

— Единствен аз ще знам истината — обеща старецът. — Но дори аз няма да съм наясно къде заминавате. Не искам да ми казвате. Надявам се обаче един ден пак да видя Леа и Кнют.

Изправи се. Коленете му изпукаха.

Подадох му ръка.

— Благодаря.

— Не, аз трябва да ти благодаря, задето ми даде шанс да изкупя поне донякъде греха към дъщеря ми. Бъдете здрави, на добър час и Бог да ви пази!

Изпратих го с поглед. Усетих хладен полъх, преди вратата да се хлопне.

Чаках. Погледнах си часовника. Леа се забави повече, отколкото очаквах. Надявах се да не я е сполетяла беда.

И да не е размислила…

Чух пърпоренето на двигател с четиридесет конски сили. Фолксвагенът. Тъкмо преди да тръгна към вратата, тя отхвръкна и в църквата влетяха трима души.

— Не мърдай! — избоботи заповеднически глас. — Ще приключим бързо.

Мъжът се завтече между скамейките, като се поклащаше наляво-надясно. Зад него се зададе Кнют. Погледа ми обаче привлече Леа. Беше облечена в бяло. В сватбена рокля?

Матис застана пред олтара. Сложи си чифт смешно малки очила и запрелиства книжа, които извади от джоба на шушляковото си яке. Кнют скочи на гърба ми.

— Комар! — започнах да се гърча, да се мятам и да се извивам.

— Не е комар, а рикиши Кнют-сан от Финмарк-кен! — извика радостно той и се вкопчи по-здраво.

Леа дойде при мен и ме хвана под ръка.

— Прецених, че е най-добре да го уредим веднага — прошепна тя. — Така е най-уместно.

— Най-уместно — повторих.

— Да минем към съществената част. — Матис се прокашля и приближи книжата до очите си. — Пред лицето на Бог Отец, нашия Творец, и по силата на властта, предоставена ми от норвежкия съд, прощавайте за въпроса, но ти, Юлф Хансен, вземаш ли тук стоящата Леа Сара за своя съпруга?

— Да — отговорих високо и ясно. Леа стисна ръката ми.

— Обещаваш ли да я обичаш и почиташ и да й бъдеш верен — Матис прелисти — в добро и в лошо?

— Да.

— А ти, Леа Сара, вземаш ли…

— Да!

— Моля? — Матис погледна над очилата.

— Да, вземам Юлф Хансен за мой съпруг и обещавам да го обичам, да го почитам и да му бъда вярна, докато смъртта ни раздели. А това ще стане съвсем скоро, ако не побързаме.

— Така, така… — Матис прелисти по-нататък. — Да видим сега какво… А, да! Моля младоженците да се хванат за ръце. А, вие вече сте го направили. После… да! Пред лицето Божие и пред мен, законен представител на норвежките правни власти, вие се врекохте един на друг… в много неща. И се хванахте за ръце. Официално ви обявявам за законни съпруг и съпруга.

Леа се обърна към мен.

— Слез, Кнют.

Той ме пусна, свлече се по гърба ми и се приземи на пода. Леа ме целуна бързо и пак се обърна към Матис:

— Благодаря. Ще се подпишеш ли?

— Разбира се. — Той щракна една химикалка в гърдите си, положи инициалите си върху листа и й подаде химикалката. — Това е официален документ и важи навсякъде по света.

— И като основание за издаване на нови документи за самоличност ли? — попитах.

— Тук е вписана рождената ти дата, стои моят и твоят подпис, а съпругата ти може да потвърди самоличността ти. Следователно това брачно свидетелство би трябвало да е достатъчно да ти издадат временен паспорт в което да е норвежко задгранично дипломатическо представителство.