Ю Несбё - Среднощно слънце

— Живееш зад църквата, нали така каза?

Лицето й засия.

— Да, съвсем близо е.

Загледах се в чакълестата пътека. Йони можеше да се появи всеки момент.

— Какво ще кажеш да минем през гробището, та никой да не ни види?

— И какво, ако ни види?

— Ами помисли за… репутацията си.

— За репутацията ми? — изсумтя презрително тя. — Всички знаят, че харесвам мъжете.

— Добре, тогава за моята репутация.

Тя сви рамене.

— Става, щом си такъв финяга.

Къщата имаше завеси.

И чифт мъжки обувки в коридора.

— Кой…

— Баща ми — отвърна тя. — Няма нужда да шепнеш, той спи.

— Нали точно тогава хората шепнат?

— Още ли те е шубе?

Огледах обувките. Бяха по-малък размер от моите.

— Не.

— Супер. Ела…

Влязохме в спалнята й. Беше тясно, а леглото — единично. Широко колкото за съвсем слаб човек. Тя измуши роклята през главата си. Бутна ме на леглото, смъкна ципа на панталона ми и го събу заедно с боксерките. Откопча си сутиена и изхлузи бикините. Кожата й беше бледа, почти бяла, с червени петна и резки тук-таме. Но не видях следи от игли. Анита беше секси. Не можех да обвиня нея.

Тя седна на леглото и ме погледна.

— Няма ли да си съблечеш якето?

Съблякох го и го метнах заедно с ризата върху облегалката на единствения стол. От съседната стая се носеше хъркане. Скрибуцане при вдишване, пърпорене при издишване — горе-долу така звучи спукано автомобилно гърне. Тя издърпа чекмеджето на нощното шкафче.

— Свършила съм гумите — установи. — Ще трябва да внимаваш. Не ща деца.

— Трудно ми е да се владея — побързах да се оправдая. — Никога не съм можел. Дали да не се… позабавляваме по друг начин?

— По друг начин ли? — Тя изговори думата, все едно е нещо адски отвратително. — Ще взема назаем от татко.

Излезе, както я е майка родила. Чух как отваря вратата на съседната стая. Равномерното звучене на хъркането малко се разстрои, но после пак влезе в предишния ритъм. Няколко секунди по-късно Анита се върна с парцали кафяв портфейл и започна да го преравя.

— Ето — и тя подхвърли квадратно пликче в скута ми.

Ръбовете му бяха разръфани. Огледах го за срок на годност, но не открих.

— Не мога с презерватив — казах. — Просто не се получава.

— О, можеш, можеш — увери ме тя и сграбчи ужасения ми член.

— Съжалявам. Ти какво работиш?

— Млъквай.

— Хм. Може да му трябва малко… йод?

— Казах ти да млъкнеш.

Погледнах надолу към малката ръка, която явно се мислеше за способна на чудеса. Питах се къде ли е сега Йони. В толкова малко селце едва ли ще му е трудно да намери кой да го осведоми, че новопристигналият южняк се е настанил в ловната хижа. Да: Йони ще ме потърси в хижата и на сватбеното празненство. Корнелиус бе обещал да си трае. Тук се намирах в безопасност.

— Охо! Я виж! — изчурулика доволно Анита.

Изумен, погледнах надолу към чудото. Явно ерекцията ми беше резултат от стрес. Някъде бях чел, че обесените мъже понякога се надървяли. Без да пуска члена ми и без да спира, Анита грабна презерватива с лявата си ръка, разкъса опаковката със зъби и всмука презерватива, оформяйки „о” с уста. После се „гмурна” и след миг вдигна глава. Готово. Вече бях екипиран за креватни подвизи. Тя се изтегли назад в леглото и разкрачи крака.

— Само да те предупредя…

— Не приключи ли най-накрая с приказките, Юлф?

— … не обичам след секса да ме изхвърлят веднага навън. Въпрос на самоуважение е, ако ме…

— Млъквай и действай, докато още можеш.

— Обещаваш ли?

Тя въздъхна.

— Просто ме изчукай, човече!

Качих се на леглото. Тя ми помогна да го вкарам. Затворих очи и започнах да го движа напред-назад — нито твърде бързо, нито твърде бавно. Тя пъшкаше, ругаеше и псуваше, но по начин, който схващах като окуражителен. Поради липса на метроном постепенно влязох в синхрон с ритъма на хъркането в съседната стая. Усещах как кулминацията наближава. Опитах се да не мисля за годността на презерватива или как би изглеждала кръстоска между мен и Анита.

Неочаквано тя се вцепени и онемя.

Спрях да се клатя. Помислих си, че е чула нещо: прекъсване в хъркането на баща си или стъпки отвън. Затаих дъх и се ослушах напрегнато. В моите уши обаче хъркането стържеше все така равномерно.

После женското тяло под мен неочаквано се отпусна. Притеснен, погледнах надолу. Очите й бяха затворени и тя не даваше признаци на живот. Предпазливо докоснах шията й с два пръста да проверя пулса. Не го напипах. Мамка му, къде й беше пулсът, да не би да…?