Ю Несбё - Среднощно слънце

— А ти си…

— Саам менте. Баща ми е бергенчанин, но не казвай на никого. Особено на майка ми.

Той се разсмя, аз също — макар и от немай-къде. Алкохолът беше още по-гаден от продадения ми от Матис.

— Добре, какъв е Матис тогава? Свещеник?

— Почти — отвърна Корнелиус. — Замина да учи за духовник в Осло, но спрял да вярва. И се прехвърлил да следва право. Три години е работил като съдия в Тромсьо. Мдам.

— Не се обиждай, Корнелиус, но ако не греша, около осемдесет процента от разказите ти са пълна измишльотина.

По лицето му се изписа изумление.

— Не, дявол да го вземе. Матис първо изгубил вярата си в бог, а после и в правосъдната система. Сега вярва само в алкохолния процент или поне така казва. — Корнелиус се разкикоти гръмко и ме тупна силно по гърба. За малко погълнатото питие да изскочи през устата ми. Като се замисля, май нямаше да е толкова лошо.

— Каква е тая отрова? — попитах и му върнах манерката.

— Райкас — ферментирало мляко от северен елен. — Той поклати тъжно глава. — Днешните младежи признават само кока-кола, моторни шейни и хотдог. Алкохолът, обикновените шейни и еленското месо — всичко това скоро ще изчезне и с нас ще е свършено. Мдам — за утеха отпи от манерката и завинти капачката. — Охо, я виж кой идва! Анита.

Жената в зелената рокля вървеше към нас с лека танцова стъпка, сякаш минаваше случайно. Машинално се поизправих.

— Успокой топката, Юлф — прошепна ми Корнелиус. — Остави я да ти врачува, но нищо повече.

— Да ми врачува ли?

— Ясновидка е. Истинска шаманка. Но не искаш каквото иска тя.

— А именно?

— И от разстояние се вижда.

— Хм… И защо? Омъжена ли е? Сгодена?

— Не, но не искаш онова, което носи.

— Което носи?

— И което разпространява.

Кимнах бавно. Той сложи длан на рамото ми.

— Е, забавлявай се. Не съм клюкар. Здрасти, Анита!

— Чао, Корнелиус.

Той се засмя и се отдалечи. Младата жена застана пред мен и се усмихна със затворена уста. Беше потна и задъхана от танците. На челото й червенееха две гнойни пъпки. Зениците й, малки като глави на топлийки, излъчваха недвусмислена лудост. Дрога. Най-вероятно спийд.

— Здрасти — поздравих.

Тя не отговори. Само ме измери от глава до пети.

Отпуснах тежестта на другия си крак.

— Искаш ли ме? — попита тя.

Поклатих глава.

— Защо?

Свих рамене.

— Изглеждаш съвсем здрав мъж. Какъв е проблемът?

— Казаха ми, че имаш ясновидски способности.

— Корнелиус ли ти каза? — разсмя се тя. — О, да, имам. И по лицето ти прочетох, че допреди няколко секунди изпитваше желание. Какво стана? Да не се изплаши?

— Причината не е в теб, а в мен. Пипнал съм малко сифилис.

Тя се разсмя с отворена уста. Стана ми ясно защо досега се бе усмихвала, без да си показва зъбите.

— Имам презервативи.

— Положението е сериозно. Членът ми окапа.

Тя пристъпи крачка напред. Посегна и опипа слабините ми.

— Всичко ми се струва нормално. Ела, живея зад църквата.

Поклатих глава и я сграбчих за китката.

— Проклети южняци! — просъска тя и си отскубна ръката. — Какво толкова лошо има в чукането? Скоро всички ще умрем. Не знаете ли?

— Чувал съм такива слухове — отвърнах и се огледах за подходящ път за отстъпление.

— Не ми вярваш. Погледни ме. Погледни ме, ти казах!

Подчиних се.

Тя се усмихна.

— О, да, права съм. В очите си имаш смърт. Не се извръщай! Виждам, че ще застреляш огледалния образ. Да, ще застреляш огледалния образ.

В главата ми писна аларма.

— За какви южняци говориш?

— За теб.

— Но защо използва множествено число?

— Не ми каза как се казваш. — Тя хвана ръката ми. — Е, споделих ти какво виждам, а сега ти…

Отскубнах се.

— Как изглежда този човек?

— Майко мила. Наистина се страхуваш.

— Как изглежда?

— Какво значение има?

— Моля те, Анита. Опиши ми го.

— Добре де, успокой се. Слаб, зализан по нацистки. Особняк. С дълъг нокът на показалеца.

Мамка му. „Рибаря винаги намира каквото търси. Аз и ти няма как да разберем как го постига, но успява. Винаги.”

Преглътнах.

— Кога го видя?

— Няколко минути преди да дойдеш. Вървеше из селото, искал да говори с някого.

— Какво каза?

— Търсел южняк на име Юн. Да не си ти?

— Не, аз съм Юлф. Друго?

— Нищо. Даде ми номера си, ако чуя нещо. Кодът е на Осло. Какво толкова разпитваш за тоя тип?

— Чакам един познат да ми донесе ловна пушка, но не е бил той.

Значи, Йони Му беше пристигнал. А аз бях оставил пистолета в хижата. Отидох на събитие, където беше опасно, без да взема единственото, което би могло да ме спаси в критична ситуация. А не взех оръжието, защото очаквах да се запозная с някоя мацка и не исках да я стряскам, като почнем да се събличаме. Ето че се запознах с мацка, но определено нямах желание да се събличам. Има ли ниво под идиот? Странно, но бях повече ядосан, отколкото изплашен. Би трябвало да съм поизплашен. Той щеше да ме застреля. „Та нали дойде да се криеш тук, за да оцелееш? — попитах себе си. — Ами тогава стегни се, мама му стара, и оцелей!”