Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

— Кой живее там? — попита Мегре.

— В съседната стая ли? Не знам! Обаче ако успеят да ги събудят по това време…

— Какво искате да кажете?

— Нищо! Те никога не стават преди четири часа следобед, ако изобщо станат от леглото!

— Дрогират ли се?

Тя премигна в знак на потвърждение, но побърза да прибави:

— Нали няма да се възползвате от това, което ви казвам?

Обаче най-накрая съседната врата се отвори, както и тази на Нина. Камериерката внесе поднос, на който имаше кафе с мляко и кроасани.

— Ще ме извините ли?

Край очите й имаше тъмни кръгове, а нощницата разкриваше слабите рамене и неоформените й гърди на неразвита хлапачка. Докато слагаше парченца от кроасана в кафето си с мляко, тя продължи да напряга слух, като че все пак й беше интересно какво става в съседната стая.

— Аз ще бъда ли замесена в тази история? — въпреки това каза тя. — Би било неприятно, ако пишат за мен във вестниците! Особено за госпожа Куше…

И тъй като на вратата се почука слабо, но настойчиво, тя извика:

— Влезте!

Беше жена на около трийсет, наметнала кожено палто върху нощницата си. Беше боса. Понечи да се върне обратно, след като видя широкия гръб на Мегре, но после събра смелост и смотолеви:

— Не знаех, че не сте сама!

Комисарят трепна, като чу този провлечен глас, който като че излизаше с мъка от устата с преплитащ се език. Втренчи поглед в жената, която затваряше вратата. Лицето й беше бледо, а клепачите — подпухнали. Погледът, който му хвърли Нина, потвърди неговото предположение. Наистина беше съседката с наркотиците.

— Какво ви се е случило?

— Нищо! Роже има посетител. Затова… Позволих си…

Тя седна в долната част на леглото, като гледаше тъпо, и въздъхна също както беше направила Нина преди малко:

— Колко е часът?

— Девет! — каза Мегре. — Вие май сте пристрастени към кокаина!

— Не е кокаин… Етер е… Роже казва, че е по-добър и че…

Студено й беше. Стана и отиде до радиатора, за да се прилепи плътно до него, после погледна навън.

— Сигурно пак ще вали…

Всичко изглеждаше някак сиво и обезсърчително. Върху тоалетката имаше гребен, целият в косми. Чорапите на Нина се въргаляха по пода.

— Сигурно ви преча… Но, изглежда, е нещо важно… Става дума за бащата на Роже, който е починал…

Мегре погледна към Нина и забеляза, че тя внезапно смръщва вежди, като че й е дошло нещо наум. В същото време жената, която беше почнала да говори, изведнъж хвана брадичката си с ръка, като се замисли, а после промърмори:

— Ама че работа!…

А комисарят я запита:

— Познавахте ли бащата на Роже?

— Не, никога не съм го виждала… Обаче… Чакайте малко!… Слушайте, Нина, да не би да се е случило нещо с вашия приятел?

Нина и комисарят се спогледаха.

— Защо ме питате?

— Ами не знам… Всичко е някак объркано… Внезапно си спомних, че един ден Роже ми каза, че като че ли баща му идва тук при някого. Това му се виждаше забавно. Обаче предпочиташе да не го среща. Веднъж, като чу, че някой се качва по стълбите, бързо се прибра в стаята. На мен ми се струва обаче, че въпросният човек влезе точно в тази стая.

Нина беше престанала да се храни. Подносът върху коленете й пречеше да стане, а лицето изразяваше безпокойство.

— Неговият син?… — произнесе тя бавно, втренчила поглед в синеещия се правоъгълник на прозореца.

— Ами тогава!… — извика другата жена. — Значи е починал вашият приятел!… Изглежда, става дума за някакво престъпление…

— Как се казва Роже по фамилия? Куше ли? — попита Мегре.

— Да, Роже Куше!

И тримата замълчаха разтревожено.

— Той какво работи? — продължи комисарят след дългата минута, през която се чуваха тихите гласове от съседната стая.

— Моля?

— Каква е неговата професия?

Младата жена попита внезапно:

— Вие сте от полицията, нали?

Беше притеснена. Може би се канеше да обвини Нина заради това, че я беше вкарала в тази клопка.

— Комисарят е много мил човек! — каза Нина, като подаде единия си крак от леглото и се наведе, за да вземе чорапите си от пода.

— Трябваше да се досетя! Значи вие вече сте знаели преди… преди аз да дойда тук…

— Никога не бях чувал за Роже! — каза Мегре. — Сега ще трябва да ми кажете какво знаете за него.

— Ами аз нищо не знам… Ние с него сме заедно само от три седмици…

— А преди това?

— Преди това ходел с някакво високо червенокосо момиче, което се представя като маникюристка.

— Той работи ли?

Този въпрос беше достатъчен, за да засили още повече притеснението й.