Жорж Сименон: Мегре и детегледачката

Кокошката бе сложена да къкри на огъня заедно с пресни моркови, голяма глава лук и дълъг стрък магданоз. Госпожа Мегре се наведе, за да се увери, че газта, която беше пуснала на най-слабо, няма да спре. После затвори всички прозорци освен този в спалнята, замисли се дали не е забравила нещо и хвърли един поглед към огледалото. След което, вече удовлетворена, излезе от апартамента, заключи вратата и сложи ключа в чантичката си.

Беше мартенска утрин, малко след десет часа. Парижкият въздух бе свеж и искреше на слънцето. Ако отидеше пеша до площад „Дьо ла Репюблик“, можеше да хване оттам автобуса, който щеше да я закара до булевард „Барбес“, така че щеше да пристигне на площад „Анверс“ точно навреме за определения си час, в единайсет.

Обаче заради младата дама тя слезе по стълбището на метростанцията „Ришар Льоноар“, на две крачки от дома си, и измина целия този път под земята. На всяка станция разглеждаше разсеяно познатите афиши по кремавите стени.

Мегре й се подиграваше, но само на шега, разбира се, защото тя от три седмици имаше много сериозни грижи.

— Сигурна ли си, че няма добри зъболекари по-близо до вкъщи?

На госпожа Мегре никога не й се беше налагало да ходи на зъболекар. Обаче съседката от четвъртия етаж — дамата с кучето — госпожа Роблен, толкова често й бе разказвала за доктор Флореско, че тя най-сетне бе решила да си запише час при него.

— Ръцете му са като на пианист. Няма да почувствате дори, че прави нещо в устата ви. А като му кажете, че аз ви изпращам, ще ви вземе два пъти по-евтино от някой друг.

Зъболекарят беше румънец, а кабинетът му се помещаваше на третия етаж в сградата на ъгъла на улица „Тюрго“ и авеню „Трюден“, точно срещу парка „Анверс“. Сега вече госпожа Мегре отиваше при него за седми или осми път. Винаги искаше да й определи час за единайсет и това беше й станало навик.

Първия ден беше пристигнала с повече от четвърт час закъснение заради това, че изпитваше болезнения страх да не би да закъснее. А после беше чакала дълго в помещение, прекалено силно отоплено от газова печка. При второто си посещение пак беше чакала. И двата пъти я въвеждаха в зъболекарския кабинет едва в единайсет и четвърт.

Понеже на третия път слънцето весело светеше, а в парка отсреща чуруликаха птици, тя бе решила да седне на някоя пейка, за да дочака часа си. Така се бе запознала с госпожата с малкото момченце.

А и сега й беше станало до такава степен навик, че вече нарочно тръгваше рано и вземаше метрото, за да спечели време. Беше толкова приятно да гледа тревата и полуотворените пъпки по клоните на някои дървета, ясно очертаващи се върху стените на лицея. От обляната в слънце пейка можеше да наблюдава движението по булевард „Рош-шуар“, зелените и сините автобуси, подобни на големи животни, и промъкващите се между тях таксита.

Госпожата вече беше там, облечена в син костюм, както и предишните сутрини, с малката си бяла шапка, която така й отиваше и й придаваше толкова пролетен вид. Тя се отдръпна, за да направи място на госпожа Мегре, която пък бе донесла шоколад и го подаде на детето.

— Кажи благодаря, Шарл.

Детето беше на две години. Най-силно впечатление правеха големите му черни очи с огромни мигли, които му придаваха момичешки вид. В началото госпожа Мегре се бе зачудила дали то може да говори, дали сричките, които произнася, изобщо принадлежат към някакъв език. После разбра, че госпожата и детето са чужденци, но не посмя да попита от каква националност са.

— Според мен в Париж месец март е най-хубавият месец — каза госпожа Мегре. — Някои предпочитат май или юни, обаче все пак през месец март е толкова по-свежо.

Тя се обръщаше от време на време, за да погледне прозорците на зъболекаря. Понеже оттам, където седеше, се виждаше главата на пациента, който обикновено имаше час преди нея. Беше мъж на около петдесет години, постоянен мърморко, на когото бяха започнали да вадят всичките зъби. Беше се запознала и с него. Той бе родом от Дюнкерк 1 1 Дюнкерк е град във Фландрия, Северна Франция. — Бел.ред. , но живееше при дъщеря си, която се беше омъжила за човек от квартала. Обаче той не обичаше зет си.

Тази сутрин хлапето бе донесло малка червена кофичка и лопатка и сега си играеше с пясъка. Но винаги беше много чисто и много добре облечено.

— Струва ми се, че ми остават най-много още две посещения — въздъхна госпожа Мегре. — Доктор Флореско ми каза, че днес ще работи последния ми зъб.