Жорж Сименон: Мегре и трупът в кабинета

Във формуляра, който разсилният на Съдебната полиция беше попълнил и сега подаваше на Мегре, пишеше дословно следното:

Ернестина, наричана още Дангаланата (навремето Мику, а понастоящем Жусийом по фамилия), която преди седемнайсет години сте арестували на улица „Лунна“ и по онова време се съблякла чисто гола само за да ви ядоса, сега би желала да разговаря с вас извънредно спешно по въпрос от най-голяма важност.

Мегре хвърли скришом едно око към стария Жозеф, за да разбере дали беше прочел бележката, но портиерът с побелели коси продължаваше да си седи спокойно с безразличен поглед. Изглежда, тази сутрин от всички служещи в кабинетите на полицията единствено той не се беше съблякъл по риза. И за първи път от толкова години полицейският комисар се замисли по каква ли странна причина задължаваха този човек, вече достигнал почтена възраст, да носи на врата си тежката верига с висящ на нея грамаден медал.

Наистина има такива дни, в които човек изведнъж започва да си задава разни глупави въпроси. Може би се дължеше на жегата. А може би просто заради отпускарската атмосфера не приемаше нещата твърде насериозно. Прозорците бяха широко отворени и шумът на Париж изпълваше целия му кабинет. Преди Жозеф да влезе, Мегре се беше забавлявал да гледа как една оса се върти в кръг и упорито се блъска в тавана все на едно и също място. Повечето инспектори бяха заминали или на море, или на планина. А Люка ходеше със смешна сламена шапка, която върху неговата глава наподобяваше индианска колиба или по-скоро абажур. Главният шеф беше заминал точно предната вечер за Пиренеите, както всяко лято.

— Тя пияна ли беше? — Мегре попита портиера.

— Не ми се вярва, господин Мегре.

Когато някои жени си пийнат повечко, както той знаеше, внезапно изпитват необяснима нужда да отидат в полицията и да правят внезапни разкрития.

— Нервна ли беше?

— Попита ме дали ще трябва дълго да чака, а аз й казах, че не знам дали изобщо ще я приемете. Тя седна в един ъгъл на чакалнята и се зачете в някакъв вестник.

Мегре не си спомняше нито името Мику, нито фамилията Жусийом, нито пък нейния прякор, Дангаланата. Затова пък много добре помнеше улица „Лунна“ през един много топъл ден, също като днешния, когато от горещината асфалтът пружинираше под краката, а из цял Париж се носеше миризмата на катран.

Беше някъде натам, към арката „Сен Дени“, на една малка уличка със съмнителни хотели и малки будки, в които продаваха гофрети и банички. По онова време Мегре още не бе станал полицейски комисар. Тогава жените ходеха с прави рокли и си бръснеха косите отзад на тила. За да получи сведения за въпросната проститутка, му се беше наложило да влиза в две-три квартални кръчми и по някаква случайност беше пил перно 1 1 Известна марка френско вино. — Бел.ред. . Сега дори си спомняше мириса му, както и миризмата на пот и на мръсни крака, изпълваща малкия хотел. Стаята й беше на третия или на четвъртия етаж. Най-напред беше сбъркал вратата и се бе озовал пред някакъв негър, който свиреше на акордеон, седнал на леглото — сигурно беше музикант в някое от заведенията с танци. Без да се откъсва от своето занимание, негърът му беше посочил само с едно кимване съседната врата.

— Влезте.

Гласът беше прегракнал като на някой препил или прекалено много пушил. До прозореца, който гледаше към двора, стоеше високо момиче в светлосин пеньоар и приготвяше пържола на газов котлон.

Беше висока колкото Мегре, а може би дори и повече. Изгледа го от глава до пети без капка смущение. После веднага попита:

— Ченге ли сте?

Той откри веднага портфейла и банкнотите върху шкафа с огледало. На нея обаче дори окото й не мигна.

— Моята приятелка го направи.

— Каква приятелка?

— Не й знам името. Викат й Люлю.

— Къде е тя сега?

— Потърсете я, нали това ви е работата.

— Облечете се и ме последвайте.

Беше само дребна кражба, извършена от проститутка. Обаче на „Кея“ й придаваха известно значение, и то не толкова заради откраднатата сума — която всъщност не беше много малка, — а защото потърпевшият беше търговец на добитък на едро от Шарант, а той вече беше вдигнал на крак своя депутат.

— Да не мислите, че ще ми попречите да си изям пържолата!