Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— И защо така?

— Защото животът и без това не е особено забавен.

— Имате ли пари?

— Не, нямам.

— Какво ще правите тогава?

— Ще се оправя някак, много добре знаете. Дошла съм тук само за да стане ясно, че Фред не е убил никого.

— А ако ви пише, ще ми покажете ли писмото?

— Вие ще го прочетете дори преди мен. След като вече знаете, че трябва да ми прати препоръчано писмо, сигурно ще наредите да наблюдават всички пощенски станции в Париж. Не забравяйте, че ги разбирам тия работи.

Беше се изправила с целия си ръст и сега наблюдаваше Мегре от горе на долу, както седеше пред нея на бюрото.

— Ако всичко, което разказват за вас, е вярно, има надежда, че ще ми повярвате.

— И защо така?

— Защото в противен случай щяхте да сте глупак. А пък вие не сте глупак. Ще се обадите ли във фирмата „Планшар“?

— Да.

— Ще ме държите ли в течение?

Той я погледна, без да й отговори, и усети, че не може да сдържи появилата се на устните му шеговита усмивка.

— Е, както искате — въздъхна тя. — Бих могла да ви помогна. Колкото и добре да сте осведомен, има неща, които хора като нас разбират по-добре от вас.

Това „нас“ очевидно включваше цял един свят — онзи, в който Дангаланата живееше. Светът от другата страна на барикадата.

— Сигурна съм, че ако инспектор Боасие не е излязъл в отпуска, ще потвърди всичко, което ви казах за Алфред.

— Не е излязъл. Заминава утре.

Тя отвори чантата си и извади някаква хартийка.

— Оставям ви телефонния номер на бистрото долу, под нас. Ако случайно имате нужда да ме питате нещо, не се бойте, няма пак да се събличам. Сега предпочитам да си стоя облечена!

В гласа й имаше лека горчивина, но не прекалена. И веднага след това, вече подигравайки се на самата себе си, тя добави:

— Май така е по-добре за всички!

Чак след като затвори вратата след себе си, Мегре осъзна, че беше стиснал съвсем естествено ръката, която му беше подала. Осата все така кръжеше близо до тавана и бръмчеше, като че търсеше някакъв изход, без да подозира, че прозорците са широко отворени. Госпожа Мегре му беше казала тази сутрин, че ще отиде до цветния пазар, и го бе попитала да му се обади ли към обяд, ако е свободен. Сега беше обяд. Той се поколеба за миг и се наведе над перваза на прозореца, откъдето се виждаха ярките цветни петна отвъд парапета на кея.

После вдигна с въздишка телефонната слушалка.

— Предайте на инспектор Боасие да дойде при мен.

Седемнайсет години бяха изтекли от онова смешно произшествие на улица „Лунна“. Сега Мегре беше важна личност и оглавяваше отдел „Убийства“. Внезапно някаква странна мисъл му дойде наум, обзе го почти детинско желание. Отново вдигна слушалката.

— Свържете ме с „Брасри Дофин“, ако обичате.

Точно когато Боасие минаваше през отворената врата, Мегре каза в слушалката:

— Качете ми горе едно перно…

Но като погледна инспектора и тези две големи петна от пот под мишниците му, се поправи:

— Не, по-добре два пъти! Два пъти перно. Благодаря.

Леко синеещите мустаци на Боасие, който беше от Прованс, потрепнаха в знак на удоволствие. Той седна на перваза и взе да бърше потта от челото си.

След първата си глътка перно Мегре каза:

— Я ми кажете, драги Боасие, какво знаете за Алфред Жусийом?

— Тъжния Алфред ли имате предвид?

— Да.

Челото на инспектора веднага се помрачи. Той погледна Мегре изпод вежди, а после го попита вече с променен глас, като забрави дори да сръбне от любимия си аперитив:

— Пак ли е направил удар?

Инспекторът винаги реагираше така и Мегре го знаеше. Известна му беше и причината за това негово поведение. В резултат на безброй предпазни мерки Мегре беше успял обаче да остане единственият човек, ползващ се с благоволението на Боасие.

Всъщност Боасие трябваше да влезе в неговия отдел, и то отдавна. Обаче абсолютната липса на познания по правопис и ужасният почерк му бяха попречили да вземе успешно дори най-елементарните изпити.

При все това администрацията по изключение беше проявила съобразителност. Назначиха за шеф на отдела болнавия и вечно дремещ комисар Пиоше, но всъщност цялата работа я вършеше Боасие. Практически той беше шеф на отдела, като се остави настрана писането на доклади.

В онзи отдел не разследваха убийства както в този на Мегре. Там не се занимаваха и с крадците аматьори, с онези служители, които в един прекрасен ден изчезват заедно с касата на фирмата, нито пък с други подобни неща.