Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

Въпросителният поглед на жената!

— Хвърлих ги в Сена…

Именно от този момент нататък възникваше тази пукнатина. Или по-скоро в нейното съзнание вероятно винаги е имало някакво изместване! Още докато е живяла в сладкарската работилница в Мо!

Само че по-рано това не бе правило впечатление. Била е младо и почти хубаво момиче! Никой не се е безпокоял заради прекалено тънките й устни…

А после Куше се е оженил за нея!

— Какво ще правя, ако ти се случи някакво нещастие?

Мегре трябваше да изчака, за да пресече булевард „Бомарше“. Без никаква връзка той си спомни за Нина.

— Тя няма да получи нищо! Дори едно су… — прошепна той полугласно. — Завещанието ще бъде анулирано. И тогава госпожа Куше, по баща Дормой…

Полковникът сигурно беше започнал вече да прави необходимите постъпки. Та това бе тъй естествено. Госпожа Куше щеше да получи всичко! Всички тези милиони…

Тя беше изискана жена, която щеше да съумее да запази своя ранг…

Мегре изкачи бавно стълбището и отвори вратата на апартамента си на булевард „Ришар Льоноар“.

— Познай кой ни е дошъл на гости?

Госпожа Мегре подреждаше четири прибора върху бялата покривка. Мегре съзря оставената върху бюфета стомничка със сливова ракия.

— Сестра ти!

Не беше толкова трудно да се досети, понеже всеки път, когато пристигаше от Елзас, тя носеше по една стомничка с плодова ракия и пушен свински бут.

— Отиде на покупки заедно с Андре…

Нейният съпруг! Добро момче, което управляваше фабрика за брикети.

— Изглеждаш ми уморен… Надявам се, че няма да излизаш повече днес поне?

Не, Мегре не излезе повече тази вечер. В девет часа вечерта играеше на карти със своята балдъза и своя баджанак, а сливовата изпълваше с уханието си цялата трапезария.

А госпожа Мегре непрестанно се заливаше от смях, понеже така и не беше успяла да запомни коя карта каква е и сега пак правеше невъобразимо глупави грешки.

— Сигурна ли си, че нямаш деветка?

— Ами че защо, имам си…

— Тогава защо не играеш с нея?

Всичко това се отразяваше на Мегре като гореща вана. Дори престана да го боли главата.

Беше престанал вече да мисли за госпожа Мартен. А тъкмо в този момент колата на „Бърза помощ“ я откарваше в болница „Света Ана“, докато съпругът й хлипаше самотно на празното стълбище.

Парижко предградие. — Бел.ред.

Пер Лашез (от фр. Cimetière du Père Lachaisej — най-голямото гробище в Париж и едно от най-известните в света. — Бел.ред.

Празникът на Вси светии се чества на 1 ноември. — Бел.ред.