Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

Като се има предвид, че понастоящем тя е останала без средства, струва ни се, че най-бързият начин е да й бъде предложена каквато и да било сума в качеството на обезщетение.

От своя страна, ние бихме оценили тази сума на двайсет хиляди франка, което би могло да съблазни човек в положението на г-ца Моанар.

Очакваме вашия отговор по този въпрос.

Мегре беше оставил лулата си да изгасне. Сега бавно сгъна листа, а после го пъхна в портфейла си.

Край него цареше абсолютна тишина. Мартен дори бе затаил дъх. А жена му на леглото с този втренчен поглед вече наподобяваше мъртвец.

— Два милиона и петстотин хиляди франка… — промърмори комисарят. — Като се махнат онези двайсет хиляди франка за Нина, които трябва да я накарат да стане по-отстъпчива… Е, вярно, че госпожа Куше вероятно ще даде половината от тях…

Беше сигурен, че съзря едва забележимата, но победоносна и красноречива усмивка, плъзнала по устните на жената.

— Това не е каква да е сума!… Какво ще кажете, а, Мартен…

Онзи трепна и се помъчи да заеме отбранителна позиция.

— Колко мислите, че ще получите? Не говоря за парите… Говоря за присъдата ви… Кражба… Убийство… Може би ще установят предумишленост… Кажете, какво мислите?… Няма да ви оправдаят, разбира се, понеже не става дума за убийство от ревност… Ех, ако жена ви беше подновила отношенията си с бившия си съпруг… Обаче не е така… Това е въпрос на пари, само на пари… Десет години?… Двайсет години?… Искате ли моето мнение?… Имайте предвид, че е много трудно предварително да се разбере какво решение ще вземат съдебните заседатели… Разбира се, има и прецеденти… Е, общо взето, може да се каже, че докато са доста снизходителни към любовните драми, те проявяват изключителна строгост към случаите, в които са замесени парите…

Той като че говореше просто за да се намира на работа, за да печели време.

— И това е разбираемо! Това са хора от дребната буржоазия, търговци… Те смятат, че няма защо да се страхуват от любовниците, каквито нямат или в които са сигурни… Обаче много се страхуват от крадците… Двайсет години?… О, не!… Лично аз съм склонен по-скоро към смъртната присъда…

Мартен вече не помръдваше. Сега той беше станал по-блед дори от жена си. До такава степен, че трябваше да се хване за рамката на вратата.

— Само че госпожа Мартен ще бъде богата… Тя е в онази възраст, в която човек умее да се радва на живота и на богатството…

Той се приближи до прозореца.

— Освен ако този прозорец… Това е непреодолимото препятствие… Неизбежно ще бъде изтъкнато, че оттук е можело да се види всичко… Чувате ли ме, всичко !… А това е много сериозно!… Защото по този начин би могла да се появи идеята за съучастничество… А пък в кодекса има един малък текст, според който дори да бъде оправдан, убиецът не може да наследи жертвата… И не само убиецът… Неговите съучастници също… Разбирате ли сега какво значение придобива този прозорец…

Около него вече не цареше тишина. Беше нещо по-абсолютно, по-обезпокояващо, едва ли не нереално: пълно отсъствие на какъвто и да било живот.

И внезапно прозвуча въпросът:

— Кажете ми, Мартен! Какво направихте с револвера?…

Някакво живо шумолене в коридора: старата Матилда, естествено, с нейната кръгла физиономия и отпуснатия корем под карираната престилка.

Чу се пискливият глас на портиерката, която викаше на двора.

— Госпожа Мартен? Търси ви Дюфайел!

Мегре седна в едно от креслата, което се заклати, но не се счупи веднага.

— Отговорете!… Този револвер…

Той проследи погледа на Мартен и забеляза, че госпожа Мартен, която продължаваше да лежи втренчена в тавана, движеше пръстите си върху стената.

А горкият Мартен правеше героически усилия, за да разбере какво иска да му каже. Той вече губеше търпение. Виждаше, че Мегре чака отговора му.

— Аз…

Какво можеше да означава този квадрат или трапец, който тя чертаеше сега със слабия си пръст?

— Е, кажете?

В този момент Мегре наистина изпита съжаление към него. За него този миг вероятно беше ужасен. Мартен вече се тресеше от нетърпение.

— Хвърлих го в Сена…

Така че заровете бяха вече хвърлени! Докато комисарят изваждаше пистолета от джоба си и го слагаше на масата, госпожа Мартен се изправи в леглото си с разярено лице.

— А пък аз най-накрая го намерих в кофата за боклук… — каза Мегре.

Тогава се чу свистящият глас на жената, която имаше треска: