Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

И все пак ставаше нещо. Нещо бавно и потайно: една ръка се плъзгаше под завивките и се прокрадваше с едва доловимо движение по посока на възглавницата.

Това бе слабата и мека ръка на госпожа Мартен. Макар че гледаше другаде, Мегре наблюдаваше нейното движение и само изчакваше момента, в който тази ръка най-сетне щеше да достигне целта си.

— Докторът не трябва ли да идва тази сутрин?

— Не зная… Нима някой се грижи за мен? Оставили са ме тук да умра като някакво животно…

Обаче погледът й просветна, понеже ръката най-сетне беше докоснала така желания предмет.

Едва доловим звук от докосване до хартия.

Мегре направи крачка напред и хвана госпожа Мартен за китката. Ръката й като че беше съвсем безсилна, безжизнена. Но въпреки това в следващата секунда същата тази ръка прояви невероятна сила.

Тя не искаше да пусне онова, което държеше в ръката си. Седнала в леглото си, тя яростно се отбраняваше. После доближи ръката си до устата и заразкъсва със зъби белия лист хартия, който стискаше.

— Пуснете ме! Пуснете ме или ще викам! Ами ти! Защо не направиш нещо?

— Господин комисар… Много ви моля… — стенеше Мартен.

И напрягаше слух. Боеше се да не би да се появи някой от наемателите. Но не смееше да се намеси.

— Грубиян!… Мръсен грубиян!… Да удря жена!

Не! Мегре не я удряше, а само й държеше ръката, като може би стискаше прекалено силно китката, за да попречи на жената да унищожи листа.

— Как не ви е срам!… Да удряте жена пред прага на смъртта…

Тази жена се бореше с енергия, каквато Мегре рядко беше срещал в своята полицейска кариера! Меката му шапка падна върху леглото. Внезапно тя ухапа комисаря по китката.

Но тя не можеше да издържи дълго с толкова силно изопнати нерви. Така че Мегре успя най-сетне да разтвори пръстите на ръката й, при което тя изстена от болка.

И после избухна в плач! Тя плачеше без сълзи, от яд, от ярост, а може би просто за да излезе от неловкото положение?

— Ами ти! Остави го да прави каквото си иска…

Гърбът на Мегре бе прекалено широк за тясната стаичка. Като че изпълваше цялото пространство и закриваше цялата светлина.

Той се приближи до камината, разгърна листа с липсващи краища и прочете набързо написания на машина текст, отгоре на който беше напечатано следното:

Адвокати Лавал и Пиоле

От Парижката адвокатура

Адвокати съветници по

спорни въпроси

Вдясно, в червено, беше написана следната забележка:

Дело Куше и Мартен. Консултация на 18 ноември.

Две страници сбит текст, с един интервал разредка. Мегре четеше полугласно само някои откъси, а оттатък, в канцелариите на серумите „Ривиер“ се чуваше как тракат пишещите машини.

Имайки предвид закона за…

Имайки предвид, че смъртта на Роже Куше е настъпила по време след смъртта на бащата…

… че никакво завещание не може да лиши един законен син от онази част, на която той има право…

… че вторият брак на завещаващия с г-ца Дормой е бил сключен при условие на общност на имуществото…

… че естествен наследник на Роже Куше се явява неговата майка…

… имаме честта да потвърдим пред вас, че сте в правото си да изисквате половината от богатството, оставено от Реймон Куше, както в движимо, така и в недвижимо имущество… което, по нашите предварителни сведения, освен в случай на грешка, оценяваме приблизително на сумата от пет милиона, при което стойността на фирмата, известна под името „Серуми на доктор Ривиер“, при тази оценка възлиза на сумата от три милиона…

…

Ние сме изцяло на ваше разположение, що се отнася до всички действия, необходими за анулиране на настоящото завещание и…

…

и ние потвърждаваме пред вас, че върху така възвърнатата сума ние ще удържим комисиона от десет процента (10%) за разходи по…

Госпожа Мартен беше престанала да плаче. Беше си легнала отново и сега студеният й поглед отново бе втренчен в тавана.

Мартен остана да стои на прага, по-объркан от всякога. Не знаеше какво да прави нито с ръцете, нито с очите си, нито с цялото си тяло.

— А, има и послепис! — промърмори комисарят като че на самия себе си.

Този послепис се предхождаше от забележката:

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО

Бихме могли да заявим, че според нашите сведения госпожа Куше, по баща Дормой, изглежда, също е разположена да оспорва завещанието.

От друга страна, ние се осведомихме относно третата наследница, Нина Моанар.

Това е жена със съмнителни нрави, която засега не е предприела никакви мерки, за да изисква правата си.