Жорж Сименон - Мегре и сянката върху пердето

Мегре вече беше станал.

— Все още нямам никакво мнение! — каза той.

Портиерката донесе пощата и тъй като вратата на антрето беше оставена отворена, тя внезапно забеляза, че комисарят беседва на четири очи с господин Дьо Сен Марк.

Клетата госпожа Бурсие! Съвсем се развълнува от този факт и погледът й издаваше бездна от безпокойство! Нима Мегре щеше да си позволи да подозира семейство Сен Марк? Или дори само да им досажда с въпросите си?

— Благодаря ви, господине. И ви моля да ме извините за моето посещение.

— Искате ли една пура?

Господин Дьо Сен Марк беше благородник с лек оттенък на снизходителна фамилиарност в поведението, характерна не толкова за един дипломат, колкото за един политик.

— Оставам изцяло на ваше разположение.

Камериерът затвори вратата зад него. Мегре слезе бавно по стълбите и се озова отново на двора, където доставчикът на един голям магазин напразно търсеше портиерката.

В помещението на портиерката имаше само едно куче, котка и двете деца, изцяло погълнати от супата с мляко, с която вечеряха.

— Мама няма ли я вкъщи?

— Сега ще се върне, господине! Качи се горе да занесе пощата.

В ъгъла на двора, близо до жилището на портиерката, бяха подредени четирите цинкови кофи за боклук, в които, щом паднеше нощта, наемателите идваха едни след други да хвърлят дневните си отпадъци.

В шест часа сутринта портиерката отваряше входната врата и мъжете от службата по чистотата изсипваха кофите в своя камион.

Вечерно време този кът от двора не беше осветяван. Единствената лампа на двора се намираше от другата страна, в подножието на стълбището.

Какво е идвала да търси тук госпожа Мартен приблизително по същото време, по което Куше е бил убит? Дали не си беше наумила също да търси загубената ръкавица на своя съпруг?

— Не! — промърмори Мегре, който внезапно си беше спомнил нещо. Мартен е свалил отпадъците много по-късно.

Тогава каква беше тази история? Не можеше да има никаква загубена лъжица! През деня наемателите нямат право да поставят каквото и да било в празните кофи за боклук!

Какво са търсили всъщност и двамата един след друг?

Госпожа Мартен е ровела направо в кофата!

А пък Мартен само се е въртял наоколо и е палел кибритени клечки!

На другия ден сутринта ръкавицата е била намерена!

— Видяхте ли детето? — каза един глас зад гърба на Мегре.

Беше портиерката, която говореше за детето на семейство Сен Марк с по-голямо вълнение, отколкото за своите собствени деца.

— Надявам се поне, че не сте казали нищо на госпожата? Тя не трябва нищо да научава.

— Зная, зная!

— А за венеца… Искам да кажа за погребалния венец от името на наемателите… Чудя се дали трябва да кажем да го занесат днес в дома на покойника, или обикновено това се прави едва в деня на погребението. Служителите също бяха много любезни. Събраха повече от триста франка.

После попита един от доставчиците:

— Кого търсите?

— Сен Марк!

— Стълбището вдясно. На първия етаж по средата… И преди всичко звънете по-тихо!

А после каза на Мегре:

— Ако знаехте само колко много цветя получава! Толкова много, че не знаят вече къде да ги слагат… Трябваше да качат по-голямата част в стаите на прислугата… Няма ли да влезете?… Жожо, ще оставиш ли най-сетне сестра си на мира?

А комисарят продължаваше да гледа кофите за боклук. Какво, по дяволите, можеше да търси в тях семейство Мартен?

— Оставяте ли ги сутрин на тротоара, както се полага?

— Не! Откакто останах вдовица, това вече не е възможно! Или пък трябва да наема някого, понеже са прекалено тежки за мен. Хората от чистотата са много любезни… От време на време ги черпя с по една чашка бяло вино, така че идват да взимат кофите направо от двора.

— Така че боклукчиите не могат да ровят в тях!

— Мислите ли? Ами че и те влизат в двора. Понякога са трима или дори четирима и тогава правят невъобразима мръсотия.

— Благодаря ви.

Мегре си тръгна, замислен, като забрави да посети отново канцелариите или се отказа да го направи, както възнамеряваше сутринта.

Когато пристигна на „Ке дез’ Орфевр“, му съобщиха:

— Някой ви търси по телефона. Някакъв полковник…

Обаче той следваше собствената си идея. Отвори вратата на канцеларията на инспекторите и извика:

— Люка! Тръгваш незабавно… Ще разпиташ всички боклукчии, които имат навика да действат в околностите на площад „Де Вож“… Ако трябва, отиди до завода в Сен Дени, където изгарят отпадъците…